— Бедната — каза Ана. — Мога да ги взема за известно време, ако искаш. Така и така по цял ден съм си вкъщи.
— Не, няма проблеми — каза Ерика.
Предложението безспорно беше привлекателно, но предпочиташе да се самонакаже, тъй като смяташе, че сама си е виновна, задето се е поставила в такава ситуация.
Обикаляше из стаята, докато говореше, но сега се спря пред портрета на Лейф. Виола наистина го бе уловила добре, ако се съдеше по снимките, които Ерика бе виждала. Портретът обаче предлагаше още нещо, което липсваше във фотографиите. Картината бе запечатала характера му и Ерика се почувства така, сякаш той наистина я наблюдава. Изпъчил гръб, горд, седнал пред бюрото си, където всичко бе подредено и спретнато. Лейф държеше химикалка, а пред него имаше купчина документи и чаша уиски. Ерика се взря в портрета и изведнъж мъглата се разсея. Разбра точно какво бе открила, преди да заспи на рамото на Патрик.
— Ана, всъщност размислих. Имаш ли възможност да дойдеш за малко? Трябва да отида до Танумсхеде.
Карим обърна глава към прозореца. Самотата в болницата беше толкова силна, че притъпяваше усещанията му. Все пак бе имал няколко посетители, Бил намина да го види заедно с Калил и Аднан, но Карим не знаеше какво да им каже. Дори докато бяха в стаята, той продължаваше да се чувства сам и изоставен. Когато Амина бе до него, Карим сякаш си беше у дома, където и да се намираше. Тя беше целият му свят.
В началото се колебаеше дали да остави децата да живеят при полицайката. Именно полицията започна всичко. Но жената имаше мили очи. Пък и тя също не беше от тукашните.
Сутринта говори с децата по телефона. Чу, че се чувстват добре. Питаха го притеснено как е мама и колко време ще остане той в болницата, но после му разказаха за новия си приятел Лео, за играчките му, за сладкото бебе и за Рита, която готвела много вкусно, макар че храната била много различна от мамината.
Веселите им гласове го направиха толкова щастлив, колкото тревогата го правеше нещастен. Лекарите изглеждаха все по-угрижени, когато ги питаше за Амина. Позволиха му да я посети веднъж. В стаята й беше топло. Трийсет и два градуса, както му казаха. Една сестра обясни, че на хората с тежки изгаряния им е студено заради обезводняването, така че трябвало да повишат температурата.
Очите му се насълзиха, щом усети миризмата. Миризма на печено. Идваше от любимата му Амина. Тя лежеше неподвижно в леглото и той протегна ръка към нея, искаше да я докосне, но не посмя. Бяха обръснали главата й и Карим не можа да сдържи риданията си, когато видя изгорялата й кожа. Лицето й бе намазано с вазелин и блестеше, а големи части от тялото й бяха бинтовани.
Държаха я упоена, а респираторният апарат й помагаше да диша. През цялото време, докато Карим беше в стаята, вътре сновяха хора. Вниманието им беше насочено към Амина и почти никой не поглеждаше към него. Беше им благодарен, че правят каквото могат, за да й помогнат.
Самият той можеше единствено да чака. И да се моли. Шведите, изглежда, не вярваха в молитвите. Карим обаче се молеше за живота на Амина денонощно. Молеше се Бог да им я отстъпи и тя да остане при него и децата.
Навън грееше слънце, но то не беше неговото слънце. Нито това беше неговата страна. Сполетя го една мисъл. Ами ако се бе отделил и от своя Бог, когато избяга?
Когато лекарят влезе с бавна крачка в стаята му, Карим разбра, че наистина е така. Един-единствен поглед беше достатъчен, за да разбере, че е останал съвсем сам.
— Разполагаме с доста нова информация, която трябва да обсъдим — каза Патрик, след като се изправи, за да привлече вниманието на останалите.
Аника се беше погрижила за втората закуска и на масата имаше хляб, масло, сирене, домати и кафе.
Паула имаше нужда точно от това, понеже сутринта хапна само един сухар в бързината, и то след като Йохана я смъмри. Погледна Мартин, който си мажеше филия. Изглеждаше изморен, сякаш почти не е спал, но не в стил „въртях се цяла нощ“, а по-скоро „палувах цяла нощ“. Тя се усмихна многозначително и Мартин веднага почервеня като домат. Радваше се за него, но и се надяваше, че влюбването няма да доведе до разбити сърца. Мартин беше страдал достатъчно.
Паула насочи вниманието си към Патрик.
— Както знаете, вчера направихме няколко важни открития, докато претърсвахме стопанството на семейство Берг. Техниците откриха опаковка от шоколадова вафла „Кекс“, напъхана между дъските. Не знаем как и кога се е озовала там, но в стомаха на Неа имаше остатъци от вафла и шоколад, така че е вероятно да има връзка. Особено с оглед на това, което открихме малко по-късно.