Той замълча, но никой друг не се обади. Новината за вчерашното им откритие падна като бомба в участъка. Даде надежда на колегите и вдъхна живот на разследването, което беше започнало да зацикля.
— Кога ще разберем дали кръвта е на Неа? — попита Мартин.
— В средата на седмицата, според Турбьорн — отговори Патрик, отпи малко сок и продължи: — Но сега ще ви съобщя нещо, което не знаете. Турбьорн ми се обади току-що и каза, че са попаднали на още нещо. Вчера си тръгнах, след като техниците приключиха с обора. След това трябваше да продължат с района около постройките, което щеше да им отнеме остатъка от следобеда и вечерта. Никой не вярваше, че ще открием още нещо, но сме сгрешили.
Патрик направи театрална пауза.
— Във високата трева точно до обора един от експертите е намерил часовник. Детски часовник с мотиви от „Замръзналото кралство“… Не знаех това, когато разпитвах Петер сутринта, но щом го научих, веднага се обадих на семейството и Ева потвърди, че Неа е имала такъв часовник и че го е носила почти всеки ден. Родителите все още не са го видели, за да го разпознаят, но според мен можем да приемем, че става дума за същия часовник.
Паула ахна. И тя като всички останали схващаше какво означава това.
— Закопчалката и стъклото са счупени, а стрелките са спрели и сочат осем часа. Както винаги, трябва да внимаваме да не си вадим прибързани заключения, но е възможно да сме открили както първичното местопрестъпление, така и приблизителния час на смъртта.
Мелберг се почеса по главата.
— Значи, е умряла около осем сутринта, след което тялото е било преместено на мястото, където го открихме?
— Това е най-вероятният сценарии, да — каза Патрик и кимна.
Мартин вдигна ръка.
— Това променя ли нещо по отношение на Мари и Хелен?
— Всъщност не — отвърна Патрик. — Хелен поначало нямаше приемливо алиби нито за вечерта, нито за сутринта. Казва, че е взела приспивателно и е спала дълбоко цяла нощ, чак до девет, когато е станала да тича. Но никой не може да го потвърди, понеже съпругът е бил в командировка, а синът я е видял чак по обяд. Мари през цялото време твърдеше, че има алиби за нощта и сутринта, но днес Ерика ми разказа нещо, меко казано, любопитно. В петък е срещнала Мари по случайност и двете са си поговорили в кафене „Брюган“. След като Мари се е върнала на снимачната площадка, гримьорката е отишла при Ерика и е заявила, че алибито на Мари е измислено и всъщност тя е прекарала нощта и сутринта при режисьора. Не Мари.
— О, по дяволите — възкликна Мартин.
— Може ли да е вярно? — попита Паула. — Да не е някоя измишльотина от ревност?
— Трябва чисто и просто да попитаме Мари. И отново да говорим с режисьора, разбира се, както и с гримьорката. Ако се окаже вярно, Мари безспорно ще има да дава доста обяснения. Като например защо изобщо й се е наложило да си измисля лъжливо алиби?
— Само че онзи Йорген потвърди, че Мари е била с него — каза Мартин. — Защо му е да го казва, ако не е било така?
Паула го погледна и въздъхна. Беше добър полицай, но понякога разсъждаваше повече от наивно.
— Мари е звезда във филм с многомилионен бюджет. Филм, който се очаква да донесе големи приходи. Мисля, че Йорген би бил склонен да каже каквото и да е, само и само бъдещето на продукцията да не бъде подложено на риск.
Мартин се обърна към нея.
— По дяволите, това не ми хрумна.
— Твърде си добър, за да ти хрумват такива неща — каза Паула, което като че ли дълбоко го засегна.
Но никой не каза нищо и Мартин също не възрази. Дълбоко в себе си знаеше, че Паула е права.
— Като начало да чуем какво има да ни каже Мари — продължи Патрик. — Мислех с Йоста да отидем при нея след брифинга. Но тъй като Мари е била в гримьорната в Танумсхеде още в девет, ми е трудно да си представя как би могла да убие Неа в осем.
— Окей — каза Паула. — Да се върнем на опаковката от вафлата. Кога ще е готов анализът? Може по нея да има отпечатъци и слюнка.
Патрик кимна.
— Да, на това се надяваме. Но както обикновено, нищо не можем да кажем, преди да сме получили резултатите. Засега ние сме с приоритет, но всичко би могло да се случи.
— Окей, но както изглежда, ще получим повече информация в средата на седмицата? — попита Мартин.
— Да, Турбьорн така каза.
— Открихте ли още нещо? Отпечатъци от обувки? От пръсти? Друго?
Паула налапа последния залък от филията си и започна да си маже нова. Освен всичко друго, не успя да се наспи през нощта, а от липсата на сън огладняваше.
— Не, изглежда оборът е бил почистен старателно. Турбьорн намери опаковката само защото тя бе попаднала в пролука между дъските. Човекът, който е разчиствал, явно я е пропуснал.