Мартин отново вдигна ръка. Кървясалите му очи се връзваха с цвета на косата му.
— Педерсен кога ще е готов с окончателния си доклад?
— Всеки път когато го питам, ми казва „след няколко дни“ — отговори Патрик, а в гласа му се прокраднаха нотки на недоволство. — Затънали са в поръчки до шията и той работи възможно най-бързо, знам. Но въпреки това е адски изнервящо.
Той се облегна на мивката и скръсти ръце.
— Какво казват родителите? Знаеш, че винаги първо трябва да се проверят най-близките роднини — отбеляза Мелберг, докато си сглобяваше сандвич „Дагууд“ с шест филии хляб.
Паула се усмихна мислено. Знаеше, че когато се прибере при Рита довечера, Бертил упорито ще твърди, че е прегладнял, понеже цял ден почти не е ял. А после щеше да добави, че не разбира как е възможно да качва килограми, при положение че се храни като врабче.
— Те не знаят какво сме намерили — каза Йоста, — но се досещат, естествено, че става нещо. И двамата казват, че не са ползвали обора и че единствено Неа е ходила вътре. Не са виждали там да се навъртат непознати, нито около изчезването й, нито преди това.
Йоста погледна въпросително Патрик, който добави:
— Веднъж на Петер му се сторило, че вътре има някого, но когато отишъл да провери, открил само котката. Сигурно не е нищо, но реших все пак да го спомена.
— Е, какво мислим? — попита Паула. — Възможно ли е някой да се е скрил в обора и да е нападнал Неа? Има ли нещо, което да говори за сексуално посегателство? Следи от сперма?
Неприятно й беше да повдига въпроса, сексуалното насилие срещу деца беше най-големият й кошмар, но не можеха да пренебрегнат тази възможност.
— Ако има, ще го пише в доклада от аутопсията — каза Патрик. — Но да, може някой да е причакал Неа в обора. Примамил я е с шоколад и… един Бог знае какво е станало после.
— Отидох в гората зад къщата и се огледах — каза Йоста. — Исках да видя дали е възможно някой да отиде до простора откъм задната страна, без да бъде видян от къщата. Мисля, че въпросното лице е направило именно това, тъй като теренът отпред е твърде открит. Установих, че човек може да се промъкне до самата къща, криейки се зад храстите. Освен това там има доста места, откъдето да се наблюдава дворът. Може би някой е наблюдавал Неа, проучил е навиците й и е видял, че често си играе в обора. Същият човек може да е видял, че бащата е потеглил нанякъде и майката е останала сама. Ако извършителят е мъж, вероятно би приел такава ситуация за по-малко рискована, отколкото ако бащата си е у дома.
— Не е необичайно изнасилвачите да наблюдават жертвите си известно време преди самото престъпление — каза Паула сковано.
Изведнъж хапката й бе приседнала и тя остави сандвича на масата, опитвайки да преглътне.
— Гората зад къщата също беше претърсена вчера — каза Патрик. — Но по всичко личи, че там не е имало нищо интересно. Разбира се, техниците са събрали това-онова, но като цяло нищо не им е направило впечатление.
Той погледна Паула.
— Как върви с пожара? И с опита Карим да бъде натопен? Стигнахте ли донякъде?
Искаше й се да има какво да разкаже, но накъдето и да се обърнеха, попадаха на задънени улици. Никой не знаеше нищо. Никой не искаше да си признае. Няколко души измърмориха неохотно, че бежанците са си „получили заслуженото“, но никой не отиде по-далеч.
Паула си пое дълбоко въздух.
— Не, засега не разполагаме с нищо, но не сме се отказали. Рано или късно някой ще се разприказва.
— Имате ли чувството, че палежът е организиран? — попита Мелберг. — Или по-скоро става дума за тийнейджърска хрумка?
И днес той беше необичайно мълчалив. Вероятно все още се срамуваше от ролята, която бе изиграл в цялата драма.
Паула помълча малко, преди да отговори.
— Всъщност нямам представа — каза тя. — Мога да кажа само, че престъплението е предизвикано от омраза. Но дали е извършено спонтанно, или е било планирано, това не знам. Не още.
Мелберг кимна и не зададе други въпроси. Вместо това погали Ернст, който лежеше в краката му. Паула беше благодарна за внезапната сериозност, с която той подхождаше към случая. Струваше й се, че знае каква е причината. Бертил прекара цялата сутрин, играейки си със Самия, Хасан и Лео. Гонеше ги из апартамента, правеше се на чудовище, гъделичкаше ги и ги караше да се смеят. Сигурно не се бяха забавлявали така от дълго време. Ето защо някъде дълбоко в себе си тя таеше любов към мъжа, с когото майка й бе избрала да живее. Паула никога нямаше да го признае на глас, но той беше като дядо за децата й, а чертите, които демонстрираше, когато загърбеше авторитета си, бяха достатъчни Паула да му прости за всички помпозни идиотщини. Мелберг вероятно щеше да продължи да я дразни до края на живота си, но тя знаеше, че той би умрял за децата й.