Някой дръпна външната врата и Аника отиде да отвори. Върна се със задъханата Ерика, която кимна набързо на всички присъстващи, след което се обърна към Патрик.
— Разбрах какво съм открила вчера. Лейф Хермансон не е отнел живота си. Бил е убит.
В стаята настана тишина.
Бохуслен, 1672
Минаха два дни. Елин изтръпваше в очакване всеки път, когато чуеше някой да се приближава до вратата. Не беше яла, откакто я затвориха. Даваха й само малко вода и не изпразваха гърнето. Само да се извъртеше леко и вонята я удряше в носа. Успяваше да издържи само благодарение на мисълта, че с всеки изминал час наближаваше моментът, когато Пребен ще се прибере и ще научи за станалото.
Накрая ключалката издрънча и вратата се отвори. И той беше там! Искаше да се хвърли на врата му, но се срамуваше от това колко е мръсна.
Видя, че му стана лошо от миризмата.
— Пребен! — опита да извика Елин, но от устата й излезе нещо като грачене.
Не беше говорила от два дни и гласът й звучеше дрезгаво и накъсано. Гладът я раздираше, но тя знаеше, че скоро ще излезе навън. Копнееше да усети меките ръце на Мерта и малкото й тяло, притиснато до нейното собствено. Не я интересуваше дали ще трябва да просят по улиците, стига да са заедно. Ако дъщеря й беше до нея, можеше да търпи и глад, и студ.
— Пребен — повтори тя и този път гласът й не я предаде.
Той гледаше в пода и въртеше шапката си в ръце. В корема й се зароди притеснение. Защо не казваше нищо? Защо не се разкрещеше на шерифа и не я отведеше у дома, при Мерта?
— Пребен да ме вземе ли е дошъл? — попита тя. — Брита ми се ядоса заради онова, което правихме. Разбрала е, докато беше във Фелбака. Казала е, че съм вещица, за да си отмъсти. Но сигурно вече се е успокоила, а аз си получих наказанието. Беше ужасно да седя тук. Ден и нощ молих Бог да опрости греховете ни. Ще помоля и Брита за прошка, обещавам. Ако поиска, ще й целуна краката, ще й се моля, а после с Мерта ще хванем пътя и никога повече няма да й се мернем пред очите. Нека Пребен поговори с шерифа и да се приберем!
Пребен продължаваше да върти шапката си. Зад гърба му се появиха шерифът и клисарят и тя разбра, че през цялото време са стоели там и са слушали.
— Нямам представа за какво говори Елин — каза Пребен сдържано. — Със съпругата ми проявихме добрината да предоставим покрива си на Елин и дъщеря й, а тя ни се отблагодарява по такъв начин. Бях шокиран, когато се прибрах и Брита ми разказа какво е открила. Че сестра й е вещица и сигурно е виновна за трудностите й да се сдобие с дете… Това, което Елин ни е причинила, е срамно. А сега на всичкото отгоре разправя лъжи за мъжа на собствената си сестра. Това само потвърждава колко зла и покварена е Елин и показва от ясно по-ясно, че е попаднала в ноктите на дявола.
Елин се взираше в него, неспособна да продума. Падна на колене и закри лицето си с длани. Предателството беше толкова безгранично и съкрушително, че тя дори не можеше да се ядоса. Какво можеше да каже в своя защита? Пребен беше човек на църквата, положението и думите му тежаха. Ако той застанеше на страната на тези, които твърдяха, че е вещица, Елин никога нямаше да излезе оттук, не и жива.
Пребен й обърна гръб, следван по петите от клисаря. Шерифът влезе в стаята и изгледа презрително Елин, която лежеше на пода и оплакваше съдбата си.
— Тя ще получи възможност да докаже невинността си. Утре е изпитанието с вода. Но на нейно място не бих възлагал големи надежди. По всяка вероятност ще изплува.
После затвори вратата и в килията отново настана мрак.
Сам вървеше бавно по пътеката. Сутринта се събуди и веднага се протегна към телефона си. В момента, в който видя съобщението от Джеси, бе обзет от усещане за гибел. Сърцето му се късаше. Тя не искаше да дойде у тях, затова се разбраха да се видят на поляната в гората зад къщата. Сам носеше торба с някои неща, които щяха да са й необходими. Шишенцето с ацетон, с който майка му си чистеше лака, носни кърпички, както и няколко кърпи за ръце. Беше донесъл и алведон, голяма бутилка вода, сандвичи и чисти дрехи, които беше взел от гардероба на мама.
Бележникът беше в раницата му. Все още не бе успял да й го покаже.