— А външният му вид? — настоя Патрик.
— Боже мой, изглеждаше като повечето двайсетгодишни момчета, които се мотаят тук лятото. Рус, синеок, зализана назад коса, скъпи маркови дрехи и леко снобарско поведение. Богаташко синче, най-вероятно.
Тя размаха цигарата си.
— Значи, не мислиш, че е местно момче? — попита Йоста и се закашля заради дима.
— Не, говореше с леко гьотеборгски акцент. Вероятно е турист, дошъл тук с яхта. Но това е само предположение…
Тя се облегна назад и си допуши цигарата.
Йоста въздъхна. Неизвестно момче на двайсетина години, вероятно турист от Гьотеборг. Това не стесняваше особено кръга. Лятно време през Фелбака минаваха хиляди младежи, отговарящи на това описание.
— Дъщеря ти видя ли го? — попита той.
— Не, тя спеше — отговори Мари. — Знаеш ги тийнейджърите. Проспиват половината ден.
Патрик вдигна вежда.
— Съпругата ми ми разказа за човека в гората, когото твърдиш, че си видяла малко преди Стела да изчезне.
Мари му се усмихна.
— Съпругата ти е много интелигентна жена. Казвам ви това, което казах и на нея: полицаите пренебрегнаха тази следа и заради тяхното нехайство убиецът е нанесъл нов удар.
Патрик се изправи.
— Ако ти хрумне някакъв начин, по който би могла да ни помогнеш да открием младия мъж, с когото си прекарала нощта, обади ни се веднага — каза той. — В противен случай разполагаме само с твоите думи, а това не е достатъчно за алиби.
Йоста също се изправи и погледна смаяно Мари. Тя им се усмихваше и изобщо не изглеждаше разтревожена от сериозната ситуация, в която се намираше.
— Естествено — каза тя саркастично. — Готова съм на всичко, за да помогна на полицията.
Повикаха я иззад кулисите и тя също стана.
— Време е за следващия дубъл. Приключихме ли?
— Засега — каза Патрик.
Щом напуснаха хладното студио и излязоха на лятната жега, двамата се спряха за малко пред портата.
— Вярваш ли й? — попита Йоста.
Патрик се замисли продължително.
— Всъщност не знам. Спонтанно бих отговорил не. Не се съмнявам, че би могла да заведе някое момче в дома си, без дори да знае името му. Но не ми се струва много правдоподобно това, че е излъгала, защото не е искала да се ровим в личния й живот.
— Да, аз също съм скептично настроен — каза Йоста. — Въпросът в такъв случай е какво се опитва да скрие. И защо.
Случаят „Стела“
Ненадейно Мари просто изчезна. Мислеха си, че имат някакъв контрол, че все още могат да решават. Но бавно осъзнаха, че нищо не зависи от тях. А после Мари беше изпратена при друго семейство.
Понякога Хелен й завиждаше. Може би й беше по-добре там, където се намираше. Може би бе попаднала в добър дом, при добри хора. Такива, които я харесват. Или поне така се надяваше. Едновременно с това тази мисъл я изпълваше със завист.
Хелен от своя страна живееше в затвор, по-лош от онези с решетките. Животът й вече не й принадлежеше. Денем родителите й следяха всяка нейна крачка. Нощем пък сънищата не й даваха мира и пред очите й се разиграваха едни и същи сцени, отново и отново. Не беше спокойна нито за миг.
Беше на тринайсет, а животът й приключи още преди да е започнал. Всичко беше лъжа. Понякога копнееше истината да излезе наяве, но знаеше, че никога не би могла да я изрече. Истината беше твърде съкрушителна, щеше да разруши всичко.
Мари й липсваше. Всяка минута. Всяка секунда. Липсваше й така, както на човек му липсва отрязана ръка или крак. Мари беше като част от нея. Преди бяха те срещу света. Но сега Хелен бе останала сама.
Почувства истинско облекчение, че се сети какво в портрета не й бе давало мира. Сега Патрик и колегите му можеха да поемат щафетата. Но макар да съзнаваше, че е необходимо да се направи нов оглед на тялото, Ерика се съмняваше, че след толкова години ще могат да намерят кой знае какво. Телата бързо се разпадаха.
Виола остана шокирана, когато Ерика й се обади и й съобщи теорията си и какво ще последва от това. Каза, че ще поговори с братята си и след десет минути се обади на Ерика и съобщи, че всички подкрепят решението на полицията тялото да се ексхумира. Те също искаха отговори.