— Да знаеш, че в полицейската кола имаме торбички за повръщане, ако се наложи.
— О, я стига — каза Ерика.
Паула се засмя и отиде да позвъни на Джеймс.
Басе се събуди от бодливите лъчи на слънцето. Внимателно отвори едно око. Дори само това движение го накара да се почувства, сякаш главата му ще експлодира. Устата му беше едновременно лепкава и суха. Отвори и другото око и с мъка успя да седне. Намираше се на дивана във всекидневната и явно бе спал под странен ъгъл, защото вратът го болеше.
Той разтърка шията си и се огледа. Слънцето беше високо в небето и Басе погледна колко е часът. Дванайсет и половина. Доколко бяха стояли снощи?
Изправи се, но веднага му се прииска отново да седне. Навсякъде имаше спящи хора. На пода лежаха две счупени лампи. Паркетът беше надраскан. Диванът, на който бе спал, беше покрит с остатъци от храна и празни бутилки бира. Тапицерията беше съсипана. Белият фотьойл целият беше лекьосан с червено вино, а бутилките уиски от колекцията на баща му стояха празни по рафтовете на библиотеката.
Боже господи. Родителите му щяха да се приберат след седмица. Никога нямаше да успее да приведе къщата в приличен вид. Щяха да го убият. Идеята не беше на партито да идват толкова много гости. Басе дори не познаваше половината от изпоналягалите по пода хора. Цяло чудо беше, че никой не бе викнал полиция.
За всичко бяха виновни Вендела и Нилс. Идеята беше тяхна. На някого от тях. Не си спомняше точно. Трябваше да ги намери, те можеха да му помогнат.
Чорапите му се намокриха, щом направи няколко крачки. Килимът беше влажен и лепкав и миришеше остро на бира. Вонята беше толкова отвратителна, че той усети как стомахът му се надига, но успя да потисне гаденето. Нилс и Вендела не бяха сред хората, спящи във всекидневната. Едно момче лежеше със свалени гащи и той се зачуди дали да го покрие с нещо, но си имаше по-големи проблеми от това, че на някого му се виждаше пишката.
Басе тръгна към стълбището и се довлече до горния етаж. Дори само това леко усилие го изпоти. Не искаше да се обърне, не искаше отново да види опустошението долу.
В спалнята му имаше трима души, които спяха, но нито един от тях не беше Вендела или Нилс. Цялата стая смърдеше. Някой беше оповръщал клавиатурата му, а съдържанието на чекмеджетата беше пръснато по пода.
Щетите в спалнята на мама и татко бяха по-малко, но и там миришеше на драйфано. На пода от другата страна на леглото имаше голяма локва, а спалното бельо беше цялото омазано. Не само с повръщано. Чаршафът и одеялото бяха покрити с черни петна.
Басе спря на място. В съзнанието му изплуваха бледи спомени, като полароидни снимки. Снощи бяха тук, нали? Видя Нилс да се хили, обърнат към Вендела, която държеше препълнена чаша в ръка. Чу момчешки гласове. Кой още беше с тях? Колкото повече се напрягаше да си спомни, толкова по-неясни ставаха образите.
Стъпи на нещо твърдо и изпсува. На пода имаше маркер без капачка, който беше оставил черни петна по покрития с байц бял дървен под, с който мама толкова се гордееше. Маркер. Джеси. Планът на Вендела. Какво смятаха да правят? И какво бяха направили? На Басе му се привидяха женски гърди. Бели и наедрели. Лежеше върху някого и гледаше гърдите отблизо. Беше ги хванал. Тръсна глава, опитвайки се да избистри спомените си, но от рязкото движение главата му направо щеше да се пръсне.
Десният му джоб извибрира и той извади непохватно телефона си. Нилс му бе пратил съобщение. И множество снимки. С всяка следваща паметта му се възвръщаше. С ръка на устата, Басе се втурна в банята на родителите си.
Патрик седеше в кабинета си в управлението и пишеше доклад за необичайната среща с Мари. Мислите му обаче постоянно се връщаха към записките на Лейф. Йоста му беше разказал за теориите им и сега Патрик също размишляваше над мистериозните инициали. Веднага бе разрешил на Йоста и Паула да отидат да говорят с Джеймс. Стреляха наслуки, но понякога именно такива опити попадаха в целта и тласкаха разследването напред.
Мелодията на телефона му го изтръгна от размислите и Патрик се пресегна да вдигне.
— Педерсен е — каза рязък глас. — Зает ли си?
— Не и с нещо неотложно. Какво става, да не работиш в неделя?
— Това лято не ми остава много свободно време. Труповете през юли бяха рекорден брой, а август не се очертава по-добър. Старият рекорд беше на трийсет години.
— По дяволите — каза Патрик, но любопитството го изгаряше.
Педерсен обикновено не се обаждаше, ако не разполагаше с полезна информация, а в момента разследването страдаше от остра липса на физически доказателства. Разполагаха единствено с косвени доказателства и спекулации, слухове и предположения.