— А освен това чух, че ще ни докарате още един. Някакво старо самоубийство?
— Да, Лейф Хермансон. Той е ръководел разследването по случая „Стела“. Утре ще го изровим, пък ще видим дали ще открием нещо.
— Ще отнеме време — каза Педерсен. — А що се отнася до момичето, тази седмица ще приключа с окончателния доклад, вероятно в сряда. Надявам се. Но исках още сега да ти съобщя нещо, може да се окаже от помощ.
— Да?
— Намерих два отпечатъка. Върху клепачите. Тялото е било измито, така че по него нямаше следи. Само че този, който я е почистил, е забравил клепачите. Предполагам, че отпечатъците са попаднали там, когато извършителят е затворил очите й.
— Да… — каза Патрик замислено. — Можеш ли да ми ги пратиш? В момента нямаме заподозрян, но намерихме отпечатъци на първичното местопрестъпление и бих искал Турбьорн Рюд да ги сравни с тях.
— Веднага ще ти ги пратя — каза Педерсен.
— Благодаря. И благодаря, че отдели време да ми се обадиш, въпреки че сте толкова натоварени. Надявам се положението да се подобри.
— Аз също — въздъхна Педерсен. — Направо сме грохнали. Всички.
След като приключиха разговора, Патрик се загледа нетърпеливо в монитора.
Това беше една от мистериите на живота — колкото по-силно човек чакаше нещо, толкова по-дълго време отнемаше да го получи. Но накрая защитената имейл програма изпиука и в пощата се появи писмо от Педерсен.
Патрик отвори прикачените документи. Два ясни отпечатъка.
Взе телефона си и позвъни на Турбьорн.
— Хедстрьом. Слушай, моля ти се на колене, трябва ми помощ за нещо суперважно. Педерсен току-що ми прати два отпечатъка, които е открил върху тялото на Неа, и бих искал да ги сравня с тези, които ти намери върху опаковката в обора.
Турбьорн изсумтя.
— Не може ли да почака, докато сме готови с всичко? Предпочитам първо да приключим с цялостния оглед на уликите. А и ще пуснем отпечатъците в базата данни, това не е ли достатъчно?
— Разбирам, но интуицията ми подсказва, че ще имаме съвпадение.
Осъзна, че звучи умолително, затова млъкна и остави Турбьорн да помисли.
След дълго мълчание Турбьорн каза кисело:
— Добре. Прати ми ги, ще се погрижа да бъдат сравнени с другите възможно най-бързо. Окей?
— Благодаря! — каза Патрик. — Златен си.
Турбьорн измърмори нещо и затвори. Патрик си отдъхна. Може би най-накрая щяха да попаднат на по-конкретна следа.
— Ехо? — викна Ерика, щом влезе в къщата.
Ана беше в кухнята и разговаряше по телефона, но щом я видя, бързо затвори.
— Здрасти!
Ерика я погледна подозрително.
— С кого говореше?
— С никого. Тоест… просто с Дан — каза Ана и се изчерви.
Ерика се притесни. Ако можеше да е сигурна в нещо, то беше, че Ана не е говорила с Дан. По простата причина, че самата Ерика току-що се бе чула с него. Би могла директно да я попита какво крие от нея, но същевременно искаше да покаже на Ана, че й се доверява. Малката й сестра цял живот се беше борила да поправи грешките си и да продължи напред. Ако Ерика започнеше да я разпитва или я изобличеше в лъжа, това би означавало да разруши доверието, което бяха изградили помежду си. Сега, когато сестра й най-накрая бе възстановила равновесието си, Ерика не би посмяла току-така да го наруши. Затова си пое дълбоко дъх и си замълча. Засега.
— Бедната, как си? — попита Ана.
Ерика се строполи на един от столовете.
— Както може да се очаква. И това, че всички държат да отбележат, че изглеждам ужасно, не ме кара да се чувствам по-добре.
— Разбирам, но не може да се отрече, че си имала и по-добри дни — каза Ана и се поусмихна.
После седна срещу Ерика и й подаде чиния с кифли. Ерика се загледа в тях, водейки вътрешна борба. В крайна сметка реши, че ако има ден, в който да си е заслужила обилна доза въглехидрати, това беше днес. Тялото й копнееше и за пица, така че довечера щеше да се разходи до „Ботхакет“. Децата щяха да са във възторг. Патрик само щеше да се престори, че протестира, но вътрешно щеше да подскача от щастие.
Тя си взе кифла и отхапа половината наведнъж.
— Какво казаха? За теорията ти, че не е било самоубийство?
Ана също си взе кифла и Ерика забеляза, че коремът й действа като отлична обирачка за трохи.
— Съгласиха се. Патрик вече е успял да уреди ексхумация. Надяват се, че ще могат да го изровят вдругиден.
Ана се закашля.
— Вдругиден? Толкова бързо ли става? Възможно ли е изобщо? Мислех, че такива неща се задвижват бавно, от чисто административна гледна точка…