— Накарал е прокурорът спешно да изготви молба до районния съд. С малко късмет ще отворят гроба във вторник. При всички положения Патрик вече урежда практическите подробности, защото очаква скоро да получат разрешение. С други думи, още нищо не е решено, но прокурорът е казал, че едва ли ще има проблеми.
— Трябва вече да са свикнали Патрик да изравя трупове — каза Ана. — Прокурорът сигурно си държи по един формуляр под ръка, за всеки случай.
Ерика не можа да не се засмее.
— Така или иначе, ще е интересно да видим какво ще покаже новата аутопсия. А и семейството подкрепя решението, което е хубаво.
— Да, разбира се, че биха искали да знаят какво всъщност се е случило.
Ана си взе още една кифла. Остатъците от предната лежаха на купчинка върху огромния й корем.
Ерика се огледа. Едва сега осъзна колко тихо е вкъщи.
— Къде са децата? Да не спят?
— Не, играят си при съседите — каза Ана. — А Дан е на плажа с нашите деца, така че мога да удържа позициите още известно време. Отиди да си легнеш. Казах ти вече, изглеждаш ужасно.
— Благодаря — каза Ерика и се изплези, но прие предложението с удоволствие.
Тялото й крещеше, че вече не е на двайсет. Въпреки това сънят не дойде веднага. Не можеше да не се зачуди с кого бе говорила Ана.
Бохуслен, 1672
Утрото бе студено и мъгливо. Разрешиха на Елин да се измие с парцал и кофа вода, които оставиха в килията й. Освен това й дадоха да облече чиста, бяла долна риза. Беше чувала слухове за изпитанието, но не знаеше как протича. Дали щяха да я хвърлят от кея и да я оставят да се бори с водата както може? Искаха ли да умре още в морето? Ако се удавеше, тялото й сигурно щеше да изплува чак напролет.
Отведоха я във Фелбака и пазачите я съпроводиха грубо до ръба на кея. Там беше пълно с хора и Елин се запита дали са избрали това място, за да я унизят колкото се може повече.
Щом се огледа, откри множество познати лица сред тълпата. Цареше оживление. Ела от Мьорхулт стоеше на няколко метра от нея. Очите й блестяха в очакване.
Елин извърна лице, не искаше Ела да види колко е изплашена. Надникна над ръба на кея. Водата беше толкова тъмна. Толкова дълбока. Щеше да се удави, ако я хвърлеха вътре, беше сигурна. Щеше да загине. Тук, до кея във Фелбака. Пред погледите на старите си приятели, старите съседи и старите врагове.
— Завържете я — каза шерифът на пазачите, а тя го погледна ужасено.
Ако я вържеха, нямаше да има никакъв шанс във водата, щеше да потъне на дъното и да умре сред раците и водораслите. Елин изкрещя и опита да се изплъзне от ръцете им, но мъжете бяха по-силни от нея и я повалиха на земята. Омотаха краката й с грубо въже и вързаха ръцете й зад гърба.
Малко встрани Елин мерна познати одежди и успя да вдигне глава. Брита беше в тълпата. Заедно с Пребен. Той държеше шапката си в ръце също толкова изнервено, колкото когато я посети в ареста. Брита обаче се усмихваше и наблюдаваше Елин, която лежеше овързана върху дъските. Пребен извърна глава.
— Сега ще видим дали ще изплува! — каза шерифът и се обърна към множеството.
Личеше си, че се наслаждава на вниманието и развълнуваната атмосфера и искаше да извлече колкото се може повече от ситуацията.
— Ако изплува, без съмнение е вещица. Ако потъне, значи не е. Тогава трябва бързо да се опитаме да я извадим.
Той се засмя и предизвика смях и сред публиката. Елин отправи молитва към Бог, както лежеше на земята, обездвижена с въже, което се впиваше в ръцете и краката й. Можеше да притъпи паниката единствено като се моли, но въпреки това дишането й беше учестено и плитко, сякаш се беше задъхала от тичане. Ушите й пищяха.
Щом я вдигнаха, въжето проряза кожата й и тя изпищя високо. Викът й обаче рязко секна, когато тя падна в морето и устата й се напълни със солена вода. Студът подейства на тялото й като шок. Очакваше, че ще изчезне под повърхността и сивото море ще я прибере. Само че нищо не се случи. Лежеше с лицето надолу, но можеше да вдигне глава и да си поеме дъх.
Вместо да потъне, Елин се носеше по водата. Хората на кея притаиха дъх. После започнаха да крещят едни през други.
— Вещица! — викна някой и към него веднага се присъединиха други гласове. — Вещица!
Извадиха Елин от водата също толкова грубо, колкото я хвърлиха вътре, но този път тя не пищеше. Вече не изпитваше болка.
— Ето, виждате! — провикна се шерифът. — Вещицата плуваше като лебед!