— Какво имаш предвид с „натопи“? — попита Паула.
Джеймс изпъна гръб и отново скръсти ръце на гърдите си, при което бицепсите му придобиха гигантски размери.
— Ами, не искам да кажа, че е нарушил закона или нещо такова, но се постара много усърдно да докаже, че съпругата ми е виновна за убийство, което не е извършила. И не вярвам, че изобщо е обмислял други версии.
— Изглежда, той самият е започнал да се съмнява към края на живота си — каза Паула. — И имаме причина да смятаме, че в деня на смъртта си е осъществил някаква форма на контакт с теб. Имаш ли такъв спомен?
Джеймс поклати глава озадачено.
— Беше много отдавна, но не помня да сме се виждали или чували по онова време. Като цяло, нямахме вземане-даване. Защо си мислите, че сме общували?
— Смятаме, че може би той те е потърсил, за да направи първата крачка — каза Йоста. — Като крайната му цел е била да се свърже с Хелен. Предполагам, че тя не е била особено добронамерено настроена към него.
— Да, тук сте прави — каза Джеймс. — Ако е искал да говори с нея, по-лесно би било да мине през мен. Но той така и не опита. Дори не знам какво мисля по въпроса. Минаха много години, а ние се стремим да оставим всичко зад себе си.
— Точно сега сигурно ви е трудно — каза Паула и се загледа в него.
Той отвърна спокойно на погледа й.
— Да, истинска трагедия. Най-вече за семейството на момичето, разбира се. Би било арогантно да се оплакваме, макар че интересът от страна на таблоидите е доста изтощителен. У дома даже идваха журналисти. Но едва ли ще се върнат…
Джеймс се усмихна леко.
Йоста усети, че най-добре ще е да не го разпитва за това. Освен това смяташе, че до известна степен журналистите сами са си виновни. С всяка година ставаха все по-нахални и често прекрачваха границите на благоприличието.
— Окей, нямаме повече въпроси към момента — каза Йоста и попита въпросително Паула, която кимна.
— Ако се сетя нещо, ще се обадя — каза Джеймс услужливо.
Той посочи към къщата, която се мяркаше между дърветата.
— Ще ви изпратя.
Тръгна пред тях и Йоста размени поглед с Паула. Очевидно тя също не вярваше и на дума от казаното.
Докато минаваха покрай къщата, Йоста погледна към горния етаж. Момче в тийнейджърска възраст го наблюдаваше безизразно от един от прозорците. С черната си коса и грима около очите приличаше на призрак. Йоста настръхна. Миг по-късно момчето беше изчезнало.
Когато Мари се прибра, Джеси седеше на кея. Беше намазала тялото и лицето си с някакъв крем, който намери в банята. Сигурно беше скъп. Не й помогна за пламтящите червени петна по кожата, но облекчи сърбежа. На Джеси й се искаше да има и някакъв крем за душата, или както там се наричаше онова, което се бе разбило вътре в нея.
Когато се прибра, отново се изми отдолу, няколко пъти. Въпреки това продължаваше да се чувства мръсна. Гнусна. Беше изхвърлила дрехите на майката на Басе. Сега носеше стара тениска и памучен анцуг и гледаше залязващото слънце. Мари застана до нея.
— Какво ти е на лицето?
— Изгорях — каза тя.
Мари кимна.
— Да, малко слънце може да се отрази добре на пъпките ти.
После влезе вътре. Не обели и дума за това, че Джеси не се бе прибрала снощи. Дали изобщо беше забелязала? Вероятно не.
Сам се държа прекрасно. Предложи да я изпрати до тях. Да остане. Но тя имаше нужда да бъде сама. Сама с омразата, която растеше вътре в нея. Джеси я подхранваше. Някак си й действаше освобождаващо най-накрая да се предаде и да намрази света, без задръжки. През всички години досега се бе борила. Отказваше да приеме най-лошото за хората. Беше толкова наивна.
Цял ден я засипваха съобщения. Дори не знаеше откъде са намерили номера й, но той явно се бе разпространил със същата скорост, с която и снимките. Тя отвори само първото съобщение. Продължи да получава и други, но просто натискаше „изтрий“. Всички бяха еднакви. Курва. Уличница. Разпоретина. Дебелачка. Изрод.
Сам също получи снимките. Пратиха му първото съобщение точно когато изтри последните следи от маркера. Той остави телефона настрани, хвана лицето й и я целуна. В първия момент Джеси се отдръпна. Чувстваше се гнусна и омърсена, знаеше, че дъхът й мирише на повръщано, въпреки че си изми зъбите в банята на Басе. На Сам обаче не му пукаше. Целува я дълго и тя почувства, че двамата споделят нагорещеното до червено кълбо омраза.
Въпросът беше какво да правят.
Слънцето се оцвети в червено и Джеси обърна лице към него. Чу как Мари отваря бутилка шампанско вътре. Всичко беше както преди. И въпреки това всичко се беше променило.