Патрик вече пиеше трета чаша кафе, откакто говори с Турбьорн Рюд. Криминалистът все още не се беше обадил.
Той въздъхна и надникна към коридора. Мартин тъкмо минаваше бавно покрай кабинета му с чаша в ръка.
— Изглеждаш малко изморен — каза Патрик, а Мартин се сепна.
Патрик си го помисли още по време на сутрешната среща, но не искаше да го разпитва пред останалите. Знаеше, че Мартин има проблеми със съня, откакто Пия почина.
— А, добре съм — каза той и влезе в кабинета му.
Патрик го погледна учудено. Мартин се беше изчервил. От глава до пети.
— Май има нещо, което не си ми казал? — отбеляза той и се облегна назад в стола си.
— Ами… просто… — заекна Мартин и се загледа в обувките си.
Изглежда, не можеше да реши на кой крак да се облегне.
Патрик го наблюдаваше развеселен.
— Седни и изплюй камъчето. Как се казва тя?
Мартин седна и се усмихна засрамено.
— Мете.
— И…? — подкани го Патрик.
— Има син на годинка. С бащата са разделени. От Норвегия е, работи като финансов помощник в една кантора в Гребестад. Снощи беше първата ни среща, така че не знам какво ще излезе…
— Във всеки случай срещата, изглежда, е минала добре, съдейки по изтощения ти вид — засмя се Патрик.
— Ами, да…
— Как се срещнахте?
— На детската площадка — каза Мартин, въртейки се като червей насреща му.
Патрик реши да не го мъчи с повече въпроси.
— Радвам се, че отново ходиш на срещи — каза той. — Или че във всеки случай си приел, че е възможно да срещнеш друг човек. Каквото и да стане, ще бъде различно, но това е окей. Никоя жена не може да замени Пия. Просто ще бъде нещо ново.
— Знам — каза Мартин и отново се загледа в обувките си. — Мисля, че всъщност съм готов.
— Добре тогава.
Телефонът звънна и Патрик вдигна пръст, за да покаже, че иска Мартин да остане.
— Да, прав беше, Хедстрьом — изръмжа Турбьорн.
— Какво? Отпечатъците са от един и същи човек, така ли?
— Несъмнено. Проверих в базата данни, но нямаше съвпадение. Сравних ги и с тези на родителите, отново без успех.
Патрик въздъхна. Нямаше да е толкова лесно. Но във всеки случай поне можеха да изключат родителите от списъка с възможни заподозрени.
— Това все пак ни дава някаква насока. Много ти благодаря.
След като затвори, погледна Мартин.
— Отпечатъците от тялото на Неа съвпадат с тези по опаковката от шоколадовата вафла.
Мартин вдигна вежди.
— Остава да видим дали ще ги открием в регистъра.
Патрик поклати глава.
— Турбьорн вече е проверил, няма съвпадение.
Не вярваше, че убиецът е избрал жертвата си случайно. Убийството му се струваше по-планирано, по-лично. А и беше невъзможно съответствията със случая „Стела“ да са случайни. Затова не се учудваше, че не са открили собственика на отпечатъците в полицейския регистър.
— Има доста хора, с чиито отпечатъци можем да ги сравним… — каза Мартин, след което се поколеба. — Неприятно ми е да го кажа, но като начало това са родителите на момичето. И…
— Хелен и Мари — допълни Патрик. — И аз си го помислих, повярвай ми, но трябва да имаме по-сериозни основания, за да поискаме отпечатъците им. Тези на Петер и Ева обаче ги взехме още когато ги питахме за обора. Турбьорн ги е сравнил, не съвпадат.
— Но отпечатъците на Хелен и Мари не са ли в регистъра? — попита Мартин. — Като се има предвид предишното разследване.
Патрик поклати глава.
— Не, били са деца и не са получили присъда, така че данните им не са въведени в регистъра. Но много бих искал да проверим отпечатъците им, особено сега, след като Мари остана без алиби. Самият факт, че ни е излъгала, ме кара да си мисля…
— Да, съгласен съм, нещо там не е наред — каза Мартин. — Между другото, чу ли се с Йоста и Паула?
— Да, Паула ми се обади. Джеймс твърди уверено, че не е имал какъвто и да е контакт с Лейф. Явно обаче Йоста и Паула се съмняват в истинността на думите му.
— Но без да разполагаме с нещо по-солидно от голи предположения, няма как да го притиснем.
— Именно — каза Патрик.
— Да се надяваме, че Лейф все пак ще разкрие някоя тайна. Кога ще те уведомят за ексхумацията?
— Утре сутринта — отвърна Патрик. — Но прокурорът не мисли, че ще имаме проблеми. Всичко е готово за вторник.
Той въздъхна и се изправи.
— Не мисля, че има какво още да свършим днес, така че да се прибираме. Ако утре сутринта помислим на свежа глава, може би ще измъдрим как най-добре бихме могли да използваме новата информация.
Той събра записките си и ги прибра в найлонова папка, която напъха в чантата си, след което се изправи.