— Събрали сме се днес, за да установим дали Елин Йонсдотер е вещица. Видяхме я да плава във водата, а има и свидетели на деянията й, но Елин Йонсдотер има право да призове хора, които да дадат показания в нейна полза. Има ли такива?
Елин огледа скамейките. Видя слугините от стопанството, съседите от Фелбака, Брита и Пребен, жени и мъже, на които беше помагала за проблеми със зъбите, главоболие, любовни мъки. Погледът й ги обиколи умолително един по един, но всички се извърнаха. Никой не се изправи. Никой не продума.
Никой не я защити.
Накрая се обърна към Брита. Тя беше отпуснала ръце върху все още не много големия си корем, а устните й се бяха извили в усмивка. Пребен седеше до нея. Гледаше надолу, а светлият му перчем падаше пред очите му. Колко бе обичала тази коса. Бе обичала да я гали, докато правят любов. Бе обичала Пребен. Но вече не знаеше какво чувства. Част от нея си спомняше обичта. Друга част го мразеше. Трета изпитваше отвращение от слабостта му. Той се носеше по течението и се огъваше и при най-малкото съпротивление. Елин трябваше да се досети, но беше твърде заслепена от милия му поглед и грижите му за дъщеря й. Беше си позволила да мечтае и умът й сам бе запълнил дупките, наместо да осъзнае, че нещо липсва. И сега тя беше тази, на която се падаше да плати цената.
— Щом никой не иска да се застъпи за Елин Йонсдотер, ще повикаме тези, които могат да свидетелстват срещу нея. Първа пред съда ще се яви Ела от Мьорхулт.
Елин изсумтя. Това не беше кой знае каква изненада. Знаеше, че Ела само чака сгоден случай да си отмъсти. Като дебел паяк, който дебне муха. Елин не я удостои дори с поглед, когато Ела седна на свидетелската скамейка.
След като се закле, започнаха да я разпитват. Тя се изпъчи и заразказва, размахвайки широко ръце:
— Първо забелязахме, че тя може да прави неща, които нормален човек не би трябвало да умее. Стариците от селото тичаха при нея, за да им помага с всякакви проблеми, било болки в краката, било в корема. Девойките пък я търсеха, когато искаха да подмамят някой мъж. Но аз веднага се досетих, че нещо не е както трябва, на човека не е дадено да има власт над тези неща, това е дяволска работа, веднага разбрах. Но кой да слуша Ела от Мьорхулт? Не, търчаха при нея с болежките си, а тя им даваше кремове и отвари и редеше дълги заклинания. Това не са неща, с които се занимава една набожна жена.
Тя се огледа. Множество глави кимаха в съгласие. Дори измежду тези, които охотно бяха търсили помощта й.
— А каква е работата с херингата? — попита Хиерне и се наведе към Ела.
Тя кимна разпалено.
— Да, веднъж уловът беше слаб и си знаех, че Елин го е причинила.
— Че го е причинила? — попита Хиерне. — Как?
— Една вечер я видях как слага нещо във водата. Всички знаят, че ако хвърлиш медно конче в морето, това ще подплаши херингата.
— Но какъв е бил мотивът й да го стори? Тя и покойният й съпруг също се изхранваха с риболов.
— Ами, това само показва колко е зла. Способна е да остави собственото си семейство да гладува само защото има зъб на останалите. Предния ден се беше скарала с няколко от съпругите на рибарите, които работеха на лодката на Пер. И след това херингата изчезна.
— А офицерът? Какво се случи в деня, когато той им съобщи, че лодката на Пер ще бъде конфискувана, защото тайно е внесъл буре сол от Норвегия?
— Да, чух как тя го прокле, докато той се отдалечаваше от къщата им. Сипеше гнусни клетви, каквито само дяволът можеше да е сложил в устата й. Никой Божи човек не би изрекъл думите, които тя отправи към него. А после по пътя…
Тя замълча. Присъстващите затаиха дъх.
— Офицерът и сам ще разправи какво го е сполетяло — каза Хиерне. — Но нека Ела довърши историята си.
— По пътя към дома конят му го хвърлил от гърба си. Право в канавката. Веднага разбрах, че това е дело на Елин.
— Благодаря на Ела, както казах, по-късно ще чуем и самия офицер Хенрик Мейер.
Той се прокашля.
— Това ни отвежда до най-сериозното обвинение срещу Елин Йонсдотер. Това, че с магьосническите си умения е предизвикала потъването на лодката на мъжа си.
Елин ахна и се вторачи в Ела от Мьорхулт. Знаеше, че не бива да се обажда, без да са я заговорили, но не можа да се сдържи.