— Ела да не си е изгубила ума? Аз да съм направила така, че лодката на Пер да потъне? Заедно с целия екипаж? Това е лудост!
— Елин Йонсдотер да мълчи! — викна Хиерне.
Ела от Мьорхулт се хвана за гърдите и размаха носна кърпичка пред лицето си.
Елин отново изсумтя. Какъв театър само.
— Ела да не обръща внимание на обвиняемата — каза Хиерне и сложи успокоително ръка на рамото й. — Тя може да продължи.
— Елин беше бясна на съпруга си, на Пер. Беше му ядосана заради бурето сол и защото той искаше да се качи на кораба в лошото време. Чух я да казва, че се надява морето да го прибере, ако Пер излезе в открито море.
— Какво стана после? — подкани я Хиерне.
Всички се наведоха развълнувано напред. Не се знаеше кога пак ще се случи нещо толкова интересно.
— Те потеглиха в бурята и видях как след тях полетя един гълъб. Това беше Елин, някак си я разпознах, въпреки че не беше в човешка форма. Когато тръгна след лодката, разбрах, че съпругът ми повече няма да се прибере. Така и стана.
Тя изхлипа шумно и си издуха носа в кърпата.
— Той беше толкова добър мъж, чудесен баща на петте ни деца, а сега лежи на дъното на морето и рибите го ръфат само защото тази… тази вещица се беше ядосала на своя си мъж!
Тя посочи Елин, която нямаше сила да направи друго, освен да поклати глава. Това беше нереално. Чувстваше се, сякаш сънува кошмар и всеки момент ще се събуди. Но после отново видя доволната усмивка на Брита и сведената глава на Пребен.
В този момент осъзна ужасната действителност.
— Нека Ела разкаже и за недоносчето — каза Хиерне.
На Елин й се догади. Нямаше ли нищо свято за тези хора?
— Явно е забременяла, след като е блудствала с дявола — каза Ела от Мьорхулт и през залата премина шепот. — После отиде при сестра ми, за да се отърве от изродчето. Видях го с очите си. Когато влязох в къщата, то беше в една кофа до вратата. По нищо не приличаше на дете, беше като отражение на самия дявол, разкривено и толкова грозно, че стомахът ми се обърна.
Няколко жени изпищяха. Приказките за блудство с дявола и раждане на сатанински изчадия бяха нещо необикновено.
— Сестрата на Ела е изродила недоносчето и тя също ще даде показания — каза Хиерне и кимна.
Обсъждаха се сериозни неща и той се стараеше отношението му да е подобаващо.
Елин клатеше глава. Ръцете й трепереха в скута, а тежестта на обвиненията я накара да сведе поглед към широките дървени дъски. А дори не знаеше какво още я очаква.
Прекараха два дни във фрустрирано очакване. Но макар че разследването на практика беше спряло, Йоста по никакъв начин не можеше да се оплаче от липса на работа. Продължаваха да получават сигнали по телефона, особено сега, когато вестниците не просто излизаха с гръмки заглавия за случая, ами пуснаха черни афиши за смъртта на Амина. Това подбуди разгорещен дебат за бежанската политика, като и двете страни опитваха да използват смъртния случай като аргумент в своя полза. Едните твърдяха, че пожарът е резултат от пропагандата на „Приятели на Швеция“ и омразата към бежанците, която те насаждаха. Другите твърдяха, че пожарът е следствие от притеснението на шведското население, породено от неустойчивата правителствена политика. Някои дори смятаха, че бежанците сами са запалили центъра.
На Йоста му се гадеше от цялата работа. Мнението му по въпроса беше, че бежанската политика трябва, разбира се, да се разгледа внимателно и да се обсъди. Определено имаше място за подобрения. Не можеше просто да отворят границите и да приемат неограничен брой хора, първо трябваше да има работеща инфраструктура, за да могат имигрантите да се интегрират плавно в обществото. Дотук беше съгласен.
Това, което не харесваше в реториката на „Приятели на Швеция“ и техните избиратели, беше, че те хвърляха вината за проблемите върху имигрантите. Някак си те се оказваха лошите, защото са дошли тук.
Да, сред тях имаше и гнили ябълки, като полицай не можеше да си затвори очите за това. Но преобладаващата част бяха дошли, за да спасят себе си и семействата си, да изградят по-добър живот в нова страна. Никой не би напуснал родината си и всичките си близки, знаейки, че може би никога няма да се върне, ако не беше наистина отчаян. Йоста не можеше да не се чуди какво биха направили шведите, които се вайкаха, че бежанците идват тук и източват ресурсите ни, ако в Швеция бушуваше война и собствените им деца бяха в постоянна опасност. Нима те нямаше да са готови на всичко, за да ги спасят?