Йоста въздъхна и захвърли вестника. Аника винаги оставяше днешните издания на масата в кухнята, но в повечето случаи той просто преглеждаше набързо всичката помия. Бяха длъжни обаче да следят какво се пише за случая. Спекулациите и грешните твърдения бяха провалили не едно разследване.
Паула влезе в кухнята. Изглеждаше още по-изморена от обикновено и Йоста я погледна състрадателно.
— Децата ли?
Тя кимна, наля си кафе и седна срещу него.
— Да, не спират да плачат. А през нощта имат кошмари и се будят. Мама беше с тях в болницата, когато Карим им съобщи. Не знам как е намерила сили. Опитваме се да уредим Карим и децата да наемат жилище в блока, когато го изпишат от болницата. Един от апартаментите стои празен от известно време, а и е точно до нашия, така че се надявам да е добър вариант за тях. Проблемът е, че общината смята, че наемът е твърде висок, та ще видим какво ще стане.
Паула поклати глава.
— Чух, че вчера е минало добре — каза след малко. — С ексхумацията.
— Да, мина прилично, предвид обстоятелствата. Сега чакаме новини. Но куршумът е изчезнал след първата аутопсия. Дори не е бил регистриран като улика. Колегите преровиха всичко, което е останало от случая, а то не е много, но не откриха куршум. Доказателствата по принцип трябва да се съхраняват седемдесет години, щеше да е добре, ако това се спазваше и на практика.
— Не знаем защо не могат да открият куршума — каза Паула дипломатично. — Но тогава никой не е подозирал, че Лейф би могъл да е убит. Изглеждало е като класическо самоубийство.
— Няма значение. Доказателствата не може просто да изчезват — каза Йоста кисело.
Знаеше обаче, че не е справедлив. В Националната лаборатория по криминалистика вършеха фантастична работа. Съдебните медици също, особено като се имаше предвид ограничения им бюджет и количеството работа, с която бяха затрупани. Но липсващият куршум беше поредният повод за недоволство в това разследване, в което постоянно удряха на камък. Йоста беше напълно убеден, че предполагаемото убийство на Лейф Хермансон е свързано със случая „Стела“. Искаше му се просто да можеха да открият конкретно доказателство, което да потвърди тази теза.
— Предполагам, няма напредък и с издирването на евентуалния млад жребец, за когото разказа Мари? — попита Йоста, след което си взе една бисквита „Балерина“ и отдели старателно двете половини, за да може да оближе шоколада по средата.
— Не, говорихме с доста от гостите в „Стура Хотелет“, но никой не е видял нищо. А режисьорът потвърди, че е бил с гримьорката, а не с Мари. Твърди, че Мари го е помолила да излъже, защото е знаела, че ще я заподозрат, ако няма алиби. Той също знаел за мистериозния млад мъж, но не ги е видял заедно в хотела…
— Дълбоко се съмнявам, че той изобщо съществува — каза Йоста.
— Ако лъже, то защо го прави? Ако предположим, че има нещо общо с убийството на момичето, опираме до същия въпрос. Защо? Какъв е мотивът?
Телефонът на Паула звънна и ги прекъсна.
— О, здравей, Дагмар — каза тя и вдигна въпросително свободната си ръка към Йоста.
Заслуша се съсредоточено и след малко лицето й грейна.
— Не, божичко, няма проблеми, че си забравила. Важното е, че сега си се сетила! Идваме веднага.
Тя приключи разговора и погледна Йоста.
— Вече знам как можем да проверим автомобилите, минали покрай имота на семейство Берг по времето, когато Неа е изчезнала. Хайде.
Тя се изправи, но се спря и по лицето й се разля усмивка.
— Всъщност ще взема Мартин. После ще ти обясня…
Патрик седеше пред бюрото си и се опитваше да планира задачите за деня. Но накъде да тръгнат, при положение че всички улици са задънени? Възлагаше всичките си надежди на ексхумацията. Педерсен бе обещал, че ще се обади още тази сутрин. И съвсем вярно, телефонът звънна точно в осем.
— Привет — каза Патрик. — Това беше бързо!
— Да, и имам да ти съобщя две неща — каза Педерсен.
Патрик се поизправи в стола. Звучеше обещаващо.
— Най-напред, готов съм с окончателния доклад от аутопсията на Линеа Берг. Ще е при теб до час. Само че в него няма нищо, което вече да не знаеш от крайно нерегламентираните ми временни доклади, които трябва да си останат между нас…
— Както винаги, знаеш го — потвърди Патрик.
Педерсен се прокашля.
— Така, имам да ти кажа нещо, свързано с тялото, което получихме от вас вчера. Лейф Хермансон.