— Да, онзи ден точно казвах на един колега, че шведите не ги бива много да се грижат за старите хора. Има ли интерес към имота?
— Засега не са се обаждали спекуланти — каза Дагмар и им махна да седнат. — Повечето хора не искат да живеят толкова далеч, в старомодна селска къща. Не, искат нови жилища, без криви ъгли и неравни подове, и насред най-голямата навалица. Според мен това е жалко. Обичам тази къща. В нея е вложена много любов, да знаете.
— Мисля, че е прекрасна — каза Мартин.
Паула трябваше да прехапе език, за да успее да си замълчи. За някои неща трябваше време.
— Е, стига съм философствала, аз съм просто една оглупяла старица. Предполагам, че не сте дошли да говорим за къщата, а за бележника ми. Не мога да повярвам, че забравих да ви кажа предния път, когато бяхте тук.
— Няма нищо странно — каза Мартин. — И ти като всички нас беше шокирана от новината за смъртта на Неа. В такива моменти е трудно да се мисли рационално.
Паула кимна.
— Важното е, че сега си спомни и ни се обади. Разкажи ни, какъв е този бележник?
— Ами, спомням си, че ме питахте дали съм видяла нещо необичайно сутринта, когато Неа изчезна. Все още не ми хрумва нищо, но днес осъзнах, че вас може би ви бива повече от мен да откривате зависимости. И си помислих, че може би ще искате да прегледате записките, които си водя просто за забавление. Помагат ми да се концентрирам върху кръстословиците. Ако правя само едно нещо, ми е ужасно трудно да се съсредоточа, трябва да се разсейвам с нещо. Затова си водя бележки за случващото се навън.
Тя им подаде един бележник и Паула го прелисти бързо до сутринта на изчезването. Нямаше много записки. Нищо не привлече вниманието й. Бяха минали три коли и двама колоездачи. Те бяха описани като „Дебели немски туристи на разходка“, така че Паула ги зачеркна като евентуални заподозрени. Оставаха колите. Дагмар беше отбелязала само цветовете и марките, но това беше по-добре от нищо.
— Може ли да го взема? — попита тя и Дагмар кимна.
— Взимай го, и да го ползваш със здраве.
— Хей, от коя година е къщата? — намеси се Мартин.
— Хиляда деветстотин и втора. Баща ми я е строил. Родена съм на кухненски диван в същата тази стая, ей там.
Дагмар посочи към една от стените.
— Някой идвал ли е да провери в какво състояние е? — попита Мартин, а Дагмар го погледна хитро.
— Ама че си любопитен.
— Ами, просто се чудя — каза той, като избягваше да поглежда към Паула.
— Правен е оглед и това, за което трябва да се вземат мерки, е покривът. В мазето има малко влага, но човекът, който инспектира къщата, каза, че не е нещо спешно. Документите са в брокера, но ако някой прояви интерес, може спокойно да огледа и на място.
— Ммм — каза Мартин и сведе поглед.
Дагмар го наблюдаваше внимателно. Слънцето огряваше лицето й и разкриваше всяка весела бръчка. Тя допря длан до ръката му и изчака, докато той вдигне поглед към нея.
— Това е добро място, за да започнеш наново — каза тя. — И има нужда отново да се изпълни с живот. И любов.
Мартин бързо извърна глава, но Паула успя да види, че очите му се насълзиха.
— Обаждат се във връзка с телефонния сигнал. Анонимния, който ти прие. Става дума за преправения глас. Да потърся ли Паула? Нали тя и Мартин се занимават с това разследване?
Аника беше надникнала в офиса на Мелберг, събуждайки го от дълбока дрямка.
— А? Какво? Ааа, телефонния сигнал — каза той и се поизправи. — Не, свържи ме.
Мелберг се разбуди на мига. Не искаше нищо повече от това да сгащи копелето, което бе започнало всичко. Ако някой не бе опитал да натопи Карим, пожарът нямаше да се случи, беше сигурен в това.
— Мелберг — каза той авторитетно, щом телефонът звънна.
За негова изненада в ухото му прозвуча женски глас. Тъй като въпросът беше технически, Мелберг бе приел, че ще разговаря с мъж.
— Да, здрасти, обаждам се във връзка с аудиофайла, с който ме помолихте да ви помогна.
Гласът беше тънък и звучеше младежки. Мелберг се усъмни дали момичето изобщо има двайсет години.
— Да, предполагам, че не е имало какво да се направи?
Той въздъхна. Явно наистина имаше недостиг на персонал, щом даваха такива трудни и важни задачи на стажантки в пубертета. Явно щеше да се наложи да звънне на шефа й и да помоли да се обърнат към някой по-компетентен. За предпочитане мъж.
— Напротив, всъщност успях да го изчистя. Беше малко тегаво, но нагласих… е, няма да те отегчавам с технически подробности. Но мисля, че се доближих до оригиналния глас дотолкова, доколкото е възможно с техниката, с която разполагаме.