После погледна въпросително Мелберг, който му отвърна по същия начин.
— Да?
— Не мислиш ли, че е добра идея и ние да чуем записа?
— Да бе, вярно — възкликна Бертил и посегна да извади телефона си. — Прехвърлих го и на мобилния си. Казах ли ви, че някакво момиче е успяло да изчисти гласа?
— Да, спомена го — каза Патрик. — Сега може ли да чуем?
— Да, да, ама че сте нетърпеливи — каза Мелберг и започна да цъка телефона си, но след малко се почеса по главата. — Как сега да го намеря тоя файл? Проклети модерни телефони…
— Кажи, ако ти трябва женска помощ — каза Паула със задоволство.
Мелберг се престори, че не я е чул, и продължи да натиска.
— Готово! — възкликна триумфално накрая.
Всички се заслушаха напрегнато в разговора.
— Е? — попита Мелберг. — Разпознавате ли гласа? Чувате ли нещо интересно?
— Не… — каза Мартин замислено. — Но звучи като млад човек. И съдейки по диалекта, бих казал, че е местен.
— Ето! И вие нямате представа. Какъв късмет, че вече се обърнах към обществеността! — каза Мелберг с удовлетворение и прибра телефона си.
Патрик не му обърна внимание.
— Добре, да продължаваме. Преди малко ми се обади Ерика. Вероятно е успяла да разбере какво означават буквите „SS“ в календара на Лейф. Сутринта е интервюирала Сана Лундгрен във връзка с книгата си. Сана Лундгрен, чието моминско име е Странд… Вероятно именно тя е „SS“, защото е казала на Ерика, че се е срещнала с Лейф седмица преди смъртта му.
— Какво е искал? — попита Йоста заинтригувано.
— Ами…
Патрик не бързаше да отговори. Сам не знаеше как да намери логика в разказаното от Ерика и не беше сигурен как да го представи пред колегите си.
— Значи, Лейф е искал да научи повече за въображаемия приятел на Стела…
Мартин се разкашля и в кривото му гърло влезе кафе. Той погледна Патрик невярващо и каза:
— Въображаем приятел? И защо?
— Ти ми кажи — отговори Патрик и разпери ръце. — Искал да знае повече за Зеления чичко, както го наричала Стела.
— Шегуваш се! — каза Мелберг и се засмя. — Зеленият чичко? Въображаем приятел? Пълна лудост.
Патрик отново го игнорира.
— Според Сана Стела често си е играела в гората и е говорила за въображаемия си приятел, който живеел там — продължи той. — Наричала го Зеления чичко и Сана споменала това на полицията, след като открили тялото на сестра й, но никой не го взел на сериозно. Много години по-късно Лейф й се обадил и поискал да научи повече. Сана не си спомняше точната дата, когато са се видели, но както изглежда, било около деня, в който Лейф записал „SS“ в календара. Около седмица по-късно чула, че той си е отнел живота. Не се била замисляла за това, преди Ерика да започне да я разпитва за Стела.
— И какво, ще преследваме някаква проклета детска приказка? — изсумтя Мелберг и пак се засмя.
Никой друг не се усмихна. Патрик хвърли бърз поглед към телефона си. Още дванайсет пропуснати повиквания. Сякаш си нямаха достатъчно проблеми.
— Мисля, че в това може би се крие нещо — каза Патрик. — Нека имаме едно наум, може да се окаже, че Лейф е попаднал на нещо важно.
— Какво ще правим с Джеймс? — попита Йоста, напомняйки им, че още не са отметнали тази точка.
— За момента нищо — отвърна Патрик спокойно. — Най-напред Паула и Мартин трябва да съберат куршуми за анализ.
Разбираше нетърпението му. Самият той искаше да викне Джеймс в управлението още сега, но нямаше как да го арестува без доказателства.
— Имаме да обсъдим още нещо — каза Паула. — Обади ми се възрастната дама, която живее в съседство със семейство Берг. При първото ни посещение тя не си спомни да е видяла нещо необичайно сутринта, когато Неа е изчезнала. Но после й хрумнало, че може да извлечем някаква полза от бележника, в който записва всичко, което се случва пред прозореца й. С Мартин отидохме да го вземем и на пръв поглед изглежда, че е била права още първия път. Не виждам нищо необичайно.
Паула се поколеба.
— Но ми се струва, че нещо не е наред, просто още не мога да разбера какво.
— Продължавай да мислиш — каза Патрик. — Знаеш как е, рано или късно ще се сетиш.
— Да — каза Паула, но не изглеждаше убедена. — Надявам се.
— А мотив? — вметна Мартин. Щом всички насочиха вниманието си към него, той доразви мисълта си. — Ами, ако приемем, че Джеймс е застрелял Лейф, то защо?
Настана дълга тишина. Патрик се замисли. Вече бе отделил доста време в размишления по този въпрос, но не бе стигнал доникъде. Накрая каза: