— Мислиш ли, че Джеймс е убил Стела? — попита Паула и погледна профила на Йоста. — И че е убил Лейф, защото той е бил на път да го разкрие?
Йоста бе помолил да шофира и тя неохотно се съгласи, макар да знаеше, че ще се движат като охлюви през целия път до Фелбака.
— Не знам какво да мисля — каза Йоста. — Доколкото си спомням, името му не се споменаваше по време на първото разследване. Но това може да се дължи и на факта, че Лейф бързо-бързо насочи вниманието си към момичетата, след което те си признаха. Нямаше причина да се обсъждат други варианти. А твърдението на Мари, че е видяла някого в гората, дойде чак след като тя се отрече от показанията си, затова всички решихме, че е просто детински опит да ни прати за зелен хайвер.
— А тогава знаеше ли въобще кой е Джеймс? — попита Паула и осъзна, че неволно натиска въображаем педал на газта с десния си крак.
Божичко, колко бавно и внимателно караше. Паула предпочиташе дори безумното шофиране на Патрик пред това влачене.
— Да, естествено, повечето местни се познават. А Джеймс винаги си е бил образ. Голямата му цел в живота беше да стане войник и ако си спомням правилно, в казармата учеше нещо трудно, сапьор-водолаз или парашутист-разузнавач, а след това продължи военната си кариера.
— Според мен е много странно да се ожени за дъщерята на най-добрия си приятел — обади се Мартин от задната седалка. — И то при такава разлика във възрастта.
— Да, всички бяха учудени — каза Йоста, после намали скоростта, пусна мигач и зави по черния път вляво. — Никой не беше виждал приятелката на Джеймс преди това, така че това ни изненада. А и Хелен беше само на осемнайсет. Но знаеш как е. Хората първо се възмущават, после си намират друга тема за обсъждане и накрая приемат дори най-чудатите неща за нормални. След като се роди Сам, злите езици млъкнаха. А и вече са женени от толкова години, така че явно им се е получило.
Той спря колата.
Бяха решили да не съобщават на Джеймс, че ще идват. Йоста паркира далеч от къщата, за да могат да минат направо през гората, без да ги видят.
— Какво ще правим, ако той е там? — попита Мартин.
— Ами, тогава просто ще обясним защо сме дошли. И ще се надяваме, че няма да има усложнения. В пълното си право сме да вземем каквото искаме оттам.
— Да, но не ме влече особено идеята да се изправя лице в лице срещу войнолюбив потенциален убиец, докато търсим доказателства, с които да го вкараме в затвора — измърмори Мартин.
— О, хайде, ако те е страх, по-добре да си беше останал в участъка — каза Паула и тръгна първа през гората.
Щом стигнаха до поляната, спряха и се огледаха. За щастие, Паула не забеляза Джеймс наоколо, но пък започна да осъзнава колко работа им предстои. След години стрелба на мястото се бяха натрупали купища куршуми и гилзи от всякакъв вид. Паула не беше експерт по оръжията, но разбираше достатъчно, за да види, че Джеймс е използвал внушителен арсенал.
Йоста се обърна към Мартин и Паула.
— Това не ни ли дава основание да смятаме, че Джеймс съхранява незаконни оръжия в дома си? Знаем, че се е упражнявал да стреля тук, и можем да го докажем. А като гледам всички тези гилзи и куршуми, си мисля, че той сигурно притежава оръжия, които не е регистрирал, както му е редът.
— Има разрешително за един колт, един смит енд уесън и една ловджийска пушка — каза Мартин. — Проверих.
— Ще се обадя на Патрик да го питам дали според него това е достатъчно за разрешително за обиск. Ще снимате ли всичко, преди да сме докоснали нещо?
— Разбира се — каза Паула и извади два фотоапарата, един за себе си и един за Мартин.
Не бяха най-новите модели на пазара, но вършеха работа.
Йоста се отдалечи, за да проведе телефонния разговор, и след малко се върна.
— Ще пита прокурора. Но смята, че това тук, плюс куршумът в ковчега, ще е достатъчно, за да навестим дома на Джеймс.
— Какво мислите, че ще намерим? Картечни пистолети? Автомати?
Той клекна и огледа купчините гилзи по земята.
— Да, добро предположение — кимна Паула и продължи да снима.
— Не ми става много приятно, като си представя Джеймс с хеклер и кох МП5 — каза Йоста.
— Смъртта на Лейф трудно би могла да мине за самоубийство, ако беше застрелян с картечен пистолет — каза Паула. — Но сигурно и това се е случвало.
— Кърт Кобейн се застреля с ловджийска пушка ремингтън — каза Мартин.
Паула го погледна изненадано. Нямаше представа, че той разполага с подобен тип информация.
Телефонът на Йоста звънна и той вдигна.
— Здрасти, Патрик.
Няколко секунди по-късно вдигна ръка към Паула и Мартин, за да им даде знак да спрат. Щом приключи разговора, Йоста каза: