— Прокурорът иска да повикаме техници, които да съберат улики. Собствената инициатива не се поощрява.
— Окей — каза Паула унило. — Това означава ли, че имаме разрешение за обиск?
— Да — каза Йоста. — Патрик идва насам. Иска да е с нас, когато влезем.
— А Мелберг? — попита Паула притеснено.
Йоста поклати глава.
— Не, очевидно е настанал същински хаос, откакто е дал аудиозаписа на „Експресен“. Твърде зает е да дава интервюта, а Аника постоянно е на телефона. Всички си мислят, че разпознават гласа, и списъкът с имена не спира да расте.
— Няма да ме учуди, ако проклетникът като никога е свършил нещо полезно — измърмори Паула. — Това може и да даде резултат. Не бихме имали шанс да идентифицираме гласа сами.
— Какво каза Патрик за Джеймс? — попита Мартин, докато вървяха бавно към колата.
— Ще го приберем за разпит, след като сме претърсили къщата. Но някой от нас трябва да изчака отвън заедно с него по време на обиска.
— Аз мога да го направя — каза Мартин. — Любопитно ми е да го видя.
Нилс гризна ухото й. По принцип това я караше да настръхва от наслада, но сега Вендела чувстваше единствено нежелание. Не го искаше тук, в леглото си.
— Значи, когато Джеси… — започна той.
— Какво според теб ще кажат родителите на Басе, когато се приберат? — попита тя и се отдръпна леко от него.
Не искаше да говори за Джеси. Идеята беше нейна и всичко мина точно по план. Въпреки това обаче Вендела се чувстваше странно. Искаше да накаже Мари. Искаше да накаже дъщеря й. Защо тогава не се радваше?
— Просто ще му намалят джобните — каза той с усмивка.
Погали Вендела по корема, а на нея внезапно й се догади.
— Мислиш ли, че Басе ще обвини нас? — попита тя.
— Никога. Ще иска да премълчи колкото се може повече от станалото онази вечер.
Бяха затворили вратата на спалнята. Оставиха Басе сам с припадналата Джеси. Тогава, докато беше пияна, идеята й се стори добра, но сега… сега имаше чувството, че идва краят.
— Дали тя ще каже на някого? На майка си?
Нали това бе искала? Да накаже и двете.
— Да не си луда? — каза Нилс. — Да не мислиш, че ще иска нещата да се раздухат още повече?
— Вярно, двамата със Сам сигурно дори няма да се появят в събота.
С това поне успя. Накара Джеси да не желае никога повече да се покаже навън.
Нилс отново я гризна по ухото и хвана гърдите й, но тя го избута. По някаква причина не искаше да бъде с него тази вечер.
— Сигурно е разказала на Сам. Не е ли странно, че той не е бесен?
Нилс въздъхна и свали панталоните си.
— Майната му на оня смешник Сам. Майната й на гнусната Джеси. Стига си дрънкала и лапай…
Той натисна главата й надолу и изстена.
Хелен вдигна глава, когато чу колите отвън. Полицията. Какво ли искаха? По това време? Тя отиде до входната врата и отвори още преди да са успели да почукат.
Патрик Хедстрьом стоеше отвън заедно с Паула, Мартин и по-възрастен полицай, когото не беше срещала по-рано.
— Здравей, Хелен — каза Патрик. — Имаме разрешително за обиск. Джеймс вкъщи ли е? И синът ви?
Колената й омекнаха и Хелен бе принудена да се подпре на стената. Кимна, а в съзнанието й нахлуха спомени отпреди трийсет години. Полицейският глас със същата сериозна интонация като на Патрик. Пронизителният поглед, който искаше да изкопчи истината от нея. Тежката бащина ръка на рамото й. Стела. Мъничката Стела. Червеникаворусата й коса, която се вееше, докато тя припкаше пред тях, щастлива, че отива на приключение с две големи момичета. Винаги любопитна. Винаги ентусиазирана.
Хелен се олюля, но осъзна, че Патрик й говори, и си наложи да се овладее.
— Джеймс е в кабинета, а Сам е горе в стаята си.
Гласът й прозвуча изненадващо нормално, въпреки че сърцето й препускаше.
Тя отстъпи и ги пусна да влязат. Полицаите отидоха да говорят с Джеймс, а Хелен повика Сам.
— Сам! Можеш ли да слезеш?
В отговор се чу сърдито мърморене, но след минута-две той слезе лежерно по стълбите.
— Полицията е тук — каза Хелен и го погледна.
Сините му очи насред цялата чернилка не изразяваха нищо. Погледът му беше съвършено празен. Хелен настръхна. Искаше да протегне ръка към него, да го погали по бузата и да му каже, че всичко ще е наред. Че тя е тук. Както винаги. Но остана на място, с ръце до тялото.
— Бихме искали да излезете навън — каза Паула и отвори входната врата. — Няма да може да влезете в къщата, докато не приключим.
— Какво… какво става? — попита Хелен.