Ерика се изправи и погали Патрик по бузата, докато минаваше покрай него.
— Не мога да ти помогна и с двете, но поне с едната…
— А? — учуди се Патрик.
Ерика отиде в кухнята и след малко се върна с чаша за кафе, която държеше внимателно с помощта на найлонова торбичка.
— Искаш ли отпечатъците на Хелен?
— Какво искаш да кажеш? — попита Патрик.
— Тя беше тук днес. Да, знам, и аз се изненадах не по-малко от теб. Обади ми се по-рано, тогава не знаех за обиска, но явно е било по това време.
— Какво искаше? — попита Патрик, взирайки се в чашата, която Ерика остави на масата.
— Да говори за Стела — каза Ерика и отново седна до него. — Думите направо се изливаха от устата й и имах чувството, че е на път да каже нещо решаващо, но каквато съм идиотка, взех че я попитах дали Джеймс е замесен… При което тя почти избяга оттук.
— Но си конфискувала чашата й — каза Патрик и вдигна вежди многозначително.
— Да, нямах време да измия чиниите — каза Ерика. — Нали искаше отпечатъците й. Ето ги. За тези на Мари обаче ще трябва да се оправяш сам. Ако знаех по-рано, щях да отмъкна чашата й от „Брюган“…
— Лесно е да сме съобразителни постфактум — засмя се Патрик и си открадна още една целувка.
После обаче отново стана сериозен.
— Слушай. Паула ме помоли да й помогна с едно нещо. Накратко, има една очарователна възрастна дама, която живее в къщата до завоя, който води към имотите на Хелен и Джеймс и семейство Берг. Сещаш се, хубавата червена къщурка.
— Да, знам я. Тази, която се продава, нали? — каза Ерика, демонстрирайки за пореден път, че е като справочник за всичко, което се случва във Фелбака.
— Да, точно. Дамата има навик сутрин да седи до прозореца и да решава кръстословици, като в същото време си води бележки за ставащото отвън. Ето тук.
Той извади тъмносиния бележник на Дагмар и го остави на масата.
— Паула твърди, че нещо я гложди, като чете записките й, но не може да разбере какво. Може би е нещо с колите? Отбелязани са само цветовете и марките, няма номера, така че не можем да потърсим автомобилите, които са минали по пътя. Но дори не знам дали става въпрос за тях. Паула е преглеждала записките многократно, аз също ги прочетох, но и двамата не виждаме нищо, което да се набива на очи.
— Дай ми бележника — каза Ерика и се зачете в страниците, изписани със старомоден, завъртян почерк.
Мина доста време. Патрик опитваше да не я безпокои, затова си пиеше виното и превключваше каналите. Накрая Ерика остави книжката на масата, отворена на деня, в който бе умряла Неа.
— Вниманието ви е било насочено в грешна посока. Търсели сте нещо, което изпъква, а не нещо, което липсва.
— Какво имаш предвид? — попита Патрик и сбърчи чело.
Ерика посочи записките от понеделник.
— Ето. Тук нещо липсва. Нещо, което го има във всички останали делнични сутрини.
— Какво? — попита Патрик, взирайки се в думите.
Прелисти няколко седмици назад, прочете отново ситните бележки и накрая разбра какво има предвид Ерика.
— Всички останали дни Хелен е бягала сутринта. Но в понеделник е излязла чак по обед.
— Странно, нали? Сигурно Паула го е забелязала подсъзнателно, но не е могла да го изрази. Много е дразнещо, когато нещо ти е на езика, а не можеш да го кажеш.
— Хелен… — каза Патрик и се загледа в чашата на масата. — Ще я пратя за анализ още утре сутринта, но може да отнеме известно време, докато разберем дали отпечатъците съвпадат с тези, които вече имаме.
Ерика го погледна и вдигна чашата си.
— Но Хелен не знае това…
Патрик осъзна, че съпругата му има право. Което се случваше много, много често.
Бохуслен, 1672
Свидетелите идваха и си отиваха. Елин успя да изпадне в нещо като унес и вече не възприемаше фантастичните истории за дяволските й дела. Искаше просто всичко да приключи. Но на третия ден след закуска през тълпата премина шепот и Елин се сепна. На какво се дължеше суматохата?
После я видя. С русите й плитки и светлия поглед.
Животът й. Любовта й. Нейната Мерта. Хванала Брита за ръка, тя влезе в съдебната зала и се огледа объркано. Сърцето на Елин прескочи. Какво правеше дъщеря й тук? Да не искаха да я унижат още повече, като накарат Мерта да седи и да слуша всичко, което се говореше за нея? Видя как Брита отвежда Мерта до свидетелската скамейка и я оставя там сама. Елин не разбираше. Защо не я сложеха да седне при останалите? После осъзна какво става. Искаше й се да изкрещи, но вместо това каза отчаяно: