Сам видя, че той се поколеба. Само за миг. Бърз поглед встрани. После дойде омразата. Джеймс направи крачка към него и вдигна ръка. На вратата се почука и Джеймс се стресна. Хвърли последен, продължителен поглед към Сам и отиде да отвори. Чу се мъжки глас.
— Здравей, Джеймс. Имаме разрешение отново да претърсим къщата.
Сам облегна глава на хладилника, постоя така няколко секунди, след което излезе през вратата на верандата. Джеси го чакаше.
Цялото градче кипеше. Новината се разпространи със светкавична скорост, както става в малките населени места. Неясно как, изведнъж всички просто знаят.
Сана беше долу при павилиона, когато чу. Не си беше приготвила обяд, затова отиде да си вземе наденица с картофено пюре. Докато чакаше на опашката, хората се разприказваха. За Стела. За Хелен. За Линеа. Не разбра за какво става дума, затова попита човека зад себе си, когото разпозна като местен. Той я осведоми, че са задържали Хелен за убийството на Линеа, след като си е признала, че е убила нея и Стела.
Сана се смълча. Осъзна, че всички, които знаят коя е, се взират в нея и очакват реакцията й. Но нямаше какво да им даде. Новината само потвърждаваше това, което вече знаеше. Бяха те. Или поне едната от тях, което беше странно. Винаги бе смятала Мари и Хелен за съучастнички. Но сега поне разполагаше с конкретно лице. С виновен.
Частицата съмнение, която я глождеше през последните трийсет години, изчезна. Вече знаеше истината. Това бе чувство като никое друго.
Сана се отдели от опашката. Вече не беше гладна. Приближи се до морето, тръгна по кея до туристическото бюро и седна в края с кръстосани крака. В косата й подухваше бриз. Затвори очи и се наслади на прохладния въздух. Чуваше гласовете на хората, крясъците на чайките, дрънченето на порцелан от „Брюган“ и шума от отделните коли, които минаваха наблизо. А пред очите й беше Стела. Виждаше я как тича към гората със закачлив поглед, докато Сана я гони. Видя как Стела вдига ръка, за да помаха, а усмивката й разкрива малкото, леко криво предно зъбче. Видя мама и татко, тогава, преди всичко станало, преди мъката и въпросите да направят така, че да забравят за нея.
Видя Хелен. Тринайсетгодишната Хелен, на която тайно се бе възхищавала. И възрастната Хелен със срамежливия поглед и свитата стойка. Сана знаеше, че скоро ще се запита защо, но този момент нямаше да дойде преди приятният бриз да изчезне и облекчението, което й бе донесло знанието, да напусне тялото й.
Трийсет години. Трийсет дълги години. Сана обърна лице към вятъра. Най-накрая сълзите дойдоха.
Бохуслен, 1672
Три дни след края на процеса Ларш Хиерне от комисията по магьосничество дойде в ареста. Елин чакаше в мрака. Отчаяна. Сама. Бяха й дали да хапне, но не много. Гранясала овесена каша и малко вода. Отслабнала и премръзнала, Елин вече се бе примирала с плъховете, които гризяха пръстите й нощем. Бяха й отнели всичко друго, защо да не остави гризачите да оглозгат и плътта й?
Присви очи срещу светлината, когато шерифът отвори вратата и Хиерне застана отпред. Беше все така елегантно облечен. Вдигна бяла носна кърпа пред лицето си, за да се предпази от вонята. Самата тя вече не я усещаше.
— Елин Йонсдотер е обвинена във вещерство и сега има възможност да признае вината си.
— Не съм вещица — каза тя спокойно и се изправи.
Опита напразно да изтупа дрехите си, но мръсотията беше навсякъде. Хиерне я погледна с отвращение.
— Вече бе доказано по време на изпитанието. Чух, че Елин е плавала като лебед. В добавка към това разполагаме и със свидетелски показания. Признанието е за доброто на самата Елин, за да може да изкупи греховете си и да бъде приета в християнската общност.
Елин се подпря на студената каменна стена.
Мисълта беше главозамайваща. Целта на земния живот бе да се издигнеш на небето и да си осигуриш място до Бог, където да живееш вечно, без ежедневните тегоби на бедния човек.
Но тя поклати глава. Лъжата беше грях. Елин не беше вещица.
— Нямам какво да призная — каза тя и вдигна гордо глава.
— Добре тогава. Нека поговорим в другата стая — каза той и махна с ръка на пазачите.
Те я повлякоха по коридора и я отведоха в някакво помещение. Елин ахна изплашено, когато влязоха вътре. Едър мъж с буйна рижава брада се обърна към нея. В стаята имаше странни инструменти и уреди и Елин погледна въпросително към Хиерне.