Той се усмихна.
— Това е майстор Андерш. Работим заедно от много години, той ни помага да изкарваме наяве делата на дявола. Успявал е да накара вещици от цялата страна да си признаят греховете. Елин също може да се запознае с него. Затова я питам още веднъж. Иска ли да се възползва от предоставената й възможност и да признае престъплението си?
— Не съм вещица — прошепна Елин, взирайки се в предметите наоколо.
Хиерне изсумтя.
— Добре тогава, в такъв случай ще оставя майстор Андерш да си свърши работата — каза той и излезе навън.
Едрият мъж с рошавата брада я наблюдаваше, без да продума. Погледът му не беше враждебен, по-скоро безразличен. В известен смисъл това бе дори по-плашещо от омразата, към която беше привикнала.
— Моля ви — каза тя, но той не й обърна внимание.
Вместо това се пресегна към една верига, която висеше от тавана, а Елин се ококори.
Тя изкрещя и започна да отстъпва, докато не усети студената и влажна стена зад гърба си.
— Не, не, не.
Без да казва нищо, той я хвана за китките. Елин стъпи твърдо на пода с босите си стъпала, но напразно, майстор Андерш с лекота върза ръцете и краката й. После вдигна една ножица пред Елин, която запищя като обезумяла. Започна да се мята наляво-надясно, но той я хвана спокойно за косата и започна да реже. Кичур след кичур от красивата й коса падаше по пода, докато Елин хлипаше безпомощно.
Майстор Андерш се изправи и взе една бутилка от масата. Щом извади тапата, във въздуха се разнесе миризма на алкохол. Да, сигурно имаше нужда да се подсили, преди да изпълни задълженията си. Елин се надяваше, че ще даде и на нея да си сръбне, за да облекчи мъките й, но не й се вярваше да го направи. Вместо да приближи бутилката до устата си обаче, той изля алкохола върху главата й, а Елин замига бързо, щом течността влезе в очите й.
Не виждаше нищо и трябваше да разчита на слуха си. Нещо изшумоля и на Елин й се стори, че чува огниво. Скоро усети мириса на огън. Обземаше я все по-силен страх и тя отново започна да се мята.
След малко почувства ужасяваща болка. Майстор Андерш беше допрял пламъка до кожата й и алкохолът се запали, изгаряйки темето, миглите и малкото й останала коса.
Беше толкова неописуемо болезнено, че тя сякаш се отдели от тялото си и се видя отгоре. Щом огънят изгасна, миризмата на изгоряла коса изпълни ноздрите й и съдържанието на стомаха й се надигна и излезе през устата й.
Измърля се, докато повръщаше. Майстор Андерш изръмжа, но отново не каза нищо. Изправи я на крака, закрепи нещо около ръцете й и след малко Елин се озова във въздуха. Все още беше задъхана заради болката от изгарянето, но сега веригата се впи в китките й, спря притока на кръв и я накара да запищи.
Елин не беше на себе си и в първия момент не разбра с какво майстор Андерш маже мишниците й. После обаче долови миризмата на сяра и отново чу огнивото, при което започна да се върти бясно, както висеше на веригата.
Изрева с цяло гърло, когато сярата по мишниците й се възпламени. Когато огънят изгасна, тя млъкна и отпусна глава към гърдите си. Болката беше толкова силна, че Елин можеше само да скимти.
Не знаеше колко дълго вися така. Дали ставаше дума за минути или часове. Във всеки случай по някое време майстор Андерш седна да се нахрани. Щом приключи, избърса уста и стана. Щипането в очите й вече беше отслабнало дотолкова, че Елин да може да различава смътни силуети. Вратата се отвори и тя обърна глава натам, но видя само черна фигура. Разпозна обаче гласа.
— Готова ли е да признае престъплението си? — попита Хиерне бавно и ясно.
Елин проведе вътрешна борба. Искаше болката да спре, наистина искаше, беше готова на всичко, но как би могла да признае нещо, което не е извършила? Не беше ли грях да лъже? Господ не би се смилил над нея, ако изречеше подобна лъжа, нали?
Елин поклати обезобразената си глава и опита да произнесе няколко думи, макар че едва успяваше да контролира устните си.
— Аз… не… съм… вещица.
Настана кратка тишина. После Хиерне каза сдържано:
— Добре тогава. Майстор Андерш може да продължи работата си.