— Значи, затова си отишла при нея онази сутрин? — попита Патрик.
Мари кимна.
— Да, реших да настоявам за отговорите, от които се нуждаех. Както вече ви казах, първоначално тя не искаше да ме пусне вътре.
— Какво стана после? — попита Патрик.
— Отидохме на верандата и поговорихме. В началото тя се държеше с мен като с непозната. Студено и надуто. Но видях, че онази Хелен, която познавах, още е там, колкото и да опитваше да се прикрие. Затова я целунах.
— Тя как реагира?
Мари вдигна ръка и докосна леко устните си.
— В първия момент изобщо не реагира. Но после отвърна на целувката. Сякаш изобщо не бяха минали трийсет години. Тя беше моята Хелен. Вкопчи се в мен и разбрах, че съм била права през цялото време, че тя също не е спряла да ме обича. Казах й го. Тя не отрече, но така и не ми каза каква е причината да ме изостави. Не можеше или не искаше да обясни. Питах я за Джеймс и й казах, че отказвам да повярвам, че на осемнайсет е поискала да се омъжи за него. Че е невъзможно да го е обичала и че има нещо гнило. Тя твърдеше упорито, че се е влюбила в него. Но ме лъжеше, знаех го и накрая се ядосах и си тръгнах. Оставих я на верандата. Проверих колко е часът, вече закъснявах за снимки. Беше осем и двайсет. Така че, ако момичето е умряло в осем, няма как Хелен да го е убила. Тогава беше с мен.
— Тогава защо според теб тя твърди, че го е извършила? — попита Патрик.
Мари размишлява дълго над въпроса.
— Вярвам, че Хелен има много тайни — каза накрая. — Но ключът към тях се крие в самата нея.
Тя се изправи рязко.
— Трябва да се връщам в студиото. Работата е единственото нещо в живота ми, което означава нещо.
Мартин не можа да се сдържи и каза:
— Имаш дъщеря.
Мари го погледна. Откритостта и ранимостта отпреди малко бяха изчезнали.
— Трудова злополука — отсече тя и ги остави в стаята, изпълнена с мирис на цигарен дим и тежък парфюм.
— Стой мирно, Бертил! — изръмжа Паула.
Да се сложи вратовръзка на Мелберг, се беше оказало невъзможно. Рита отдавна се бе отказала, ругаейки и мърморейки, но сега трябваше да побързат, ако искаха да стигнат навреме за сватбата на Кристина и Гунар, затова Паула пое щафетата.
— Майната им на официалните дрехи, на кого му е хрумнала тая идиотщина, че човек трябва да ходи с примка около врата, за да изглежда добре — каза Мелберг и дръпна вратовръзката, разваляйки за пореден път възела, който Паула беше вързала.
— Оф, по дяволите, Бертил! — изруга тя, но веднага съжали, тъй като Лео грейна като слънце и се развика:
— Яволите! Яволите! Яволите!
Мелберг се засмя и се обърна към момчето, което седеше на леглото и ги наблюдаваше.
— Браво, трябва да имаш набор от псувни, ще са ти полезни цял живот! Можеш ли да кажеш скапан? И идиот?
— Капан! Идьот! — викна Лео, а Паула се опули към Мелберг.
— Голямо си дете. Да учиш тригодишно на лоши думи! — тя се обърна към Лео и каза строго: — Не бива да казваш думите, на които те учи дядо Бертил! Чуваш ли?
Лео изглеждаше объркан, но кимна унило.
Мелберг обаче му намигна и прошепна:
— Задник!
— Задник! — повтори Лео и се изкиска.
Паула простена. Божичко. Беше се нагърбила с невъзможна задача. И нямаше предвид само вратовръзката.
— Какво ще правим, ако Карим и децата не получат апартамента? — попита тя и направи последен опит да върже възела. — Виждам, че на Карим не му е комфортно да живее тук, пък и в дългосрочен план и за нас не е удачно. Имат нужда от собствено жилище. Би било чудесно, ако вземат съседния апартамент, но все не успявам да се свържа с домоуправителя, за да го питам какво става с наема. А общината, както изглежда, не може да намери друг апартамент.
— Всичко ще се нареди — каза Мелберг.
— Ще се нареди? На теб май не ти пука много, така че ти е лесно да го кажеш. Веднъж не съм те видяла да си мръднеш пръста, за да помогнеш на Карим, а донякъде по твоя вина се стигна дотук!
Тя прехапа устни, последното изречение беше ненужно грубо, но беше недоволна от това, че никой не бе готов да помогне на семейството, и й се искаше да изрита някого по пищяла. Силно.
— Имаш темперамента на майка си — каза Мелберг весело, наглед необезпокоен от изблика й. — Това понякога е добре, но двечките трябва да тренирате търпението и самоконтрола си. Учете се от мен. Нещата винаги се нареждат. Както казват в „Цар Лъв“, хакуна матата.