— Хакуна матата! — викна Лео щастливо и заподскача в леглото.
„Цар Лъв“ беше любимият му филм. Гледаше го има-няма по пет пъти на ден.
Паула пусна ядосано вратовръзката на Мелберг. Знаеше, че не трябва да му се дразни, но безгрижието му я подлудяваше.
— Бертил, знам, че по принцип си егоистично и самовлюбено прасе, и някак си го приех! Но изобщо да не ти дреме какво ще се случи с Карим и бедните му деца, които изгубиха майка си, това е… не знам какво да кажа.
Беше толкова ядосана, че думата просто се изплъзна от устата й:
— По дяволите!
Тя изхвърча от стаята, а след нея отекна едно весело „по яволите“ от Лео. По-късно щеше сериозно да си поговори с него. Сега обаче възнамеряваше да открие проклетия домоуправител дори ако се налагаше да блъска по вратата му до утре. Повдигна дългата си рокля с една ръка и слезе по стълбите, ругаейки и олюлявайки се на високите си токчета. Контенето не беше силната й страна и Паула се чувстваше просто нелепо с рокля. А и беше непрактично, помисли си тя, щом стигна до апартамента на домоуправителя и се подхлъзна за пореден път. Удари с юмрук по вратата и тъкмо се канеше да повтори, този път още по-силно, когато домоуправителят отвори.
— Какво става? — попита той. — Пожар ли има?
— Не, не — каза Паула, игнорирайки учудения поглед, който й хвърли, щом я видя с рокля и токчета.
Тя се изпъчи, но чувстваше, че й е трудно да излъчва авторитет, докато носеше дреха на цветя и високи обувки.
— Става дума за апартамента. За бежанското семейство, което живее при нас. Знам, че има две хиляди крони разлика между наема и това, което предлага общината, но все трябва да има начин проблемът да се разреши. Апартаментът е празен, а те наистина се нуждаят от дом. Ще живеят до нас, така че няма да се чувстват самотни. Гарантираме за тях, ще подпиша каквото е необходимо! Някой трябва да прояви шибано съчувствие към семейство с деца, което се нуждае от помощ!
Тя сложи ръце на кръста си и се втренчи в него. Домоуправителят я гледаше учудено.
— Но проблемът вече е решен — каза той. — Бертил дойде вчера и ми каза, че ще покрие разликата в цената, докогато е нужно. Могат да се нанесат в понеделник.
Паула зяпна.
Домоуправителят поклати глава неразбиращо.
— Не знаеше ли? Бертил ми каза да не казвам на Карим, ако го видя, защото предпочитал ти да му съобщиш.
— Проклет дъртак — измърмори Паула.
— Моля?
— Не, не, нищо — каза тя и махна с ръка.
Тя бавно се качи обратно до апартамента на Мелберг и Рита. Знаеше, че той си умира от смях за нейна сметка. Е, този път му се полагаше. Паула никога нямаше да го разбере. Можеше да бъде най-нервиращият, глупав, късоглед и инатлив чичко, вървял някога на два крака, но също така бе човекът, когото Лео боготвореше. Дори само това беше достатъчно на Паула, за да му прости повечето идиотщини. А вече нямаше да забрави и че се е погрижил Карим и децата да получат дом.
— Ела да завържа тая проклета вратовръзка! — викна тя, щом влезе вътре.
От спалнята се чу веселият глас на Лео:
— Поклета!
— Дебела ли изглеждам така? — попита Ерика неспокойно и се обърна към Патрик.
— Прекрасна си — каза той, застана зад нея и я прегърна. — Ммм, и миришеш хубаво.
Той подуши шията й.
— Внимавай с прическата ми — засмя се тя. — Мириам я гласи час и половина, така че да не ти идват идеи…
— Не разбирам за какво говориш — каза той и я гризна по врата.
— Стига!
Тя се обърна и се огледа в огледалото.
— Роклята не е толкова лоша, а? Опасявах се, че ще ме накарат да облека нещо розово с голяма панделка на дупето, но майка ти ме изненада. А нейната рокля е просто невероятна.
— Цялата тая работа със сватбата все още ми се струва малко странна — измърмори Патрик.
— Толкова си смешен — въздъхна Ерика. — Родителите имат собствен живот. Пък и аз смятам да продължа да си лягам с теб, когато станеш на седемдесет…
Тя му се усмихна в огледалото.
— Ще ми е интересно да видя как ще изглежда Ана, беше си предизвикателство да й ушият подходяща туника.
— Да, започнала е да наедрява — каза Патрик и седна на леглото, за да завърже обувките си.
Ерика си сложи обеците с искрящи бели камъчета и се обърна към Патрик.
— Какво всъщност мислиш? Разказът на Хелен или на Мари ти се струва по-достоверен?
— Не знам — каза Патрик и разтърка очи. — Цяла нощ мислих и не знам какво да вярвам. Хелен отрича да е имала връзка с Мари. Казва, че тя си измисля и че не е била при нея онази сутрин. Но бележките на Дагмар потвърждават, че оттам е минало бяло рено, което говори, че Мари казва истината. Но за точния час може да разчитаме само на нейните думи. А и дори наистина да е била при Хелен в осем часа, не знаем дали часовникът на Неа е спрял точно когато е умряла. Може да се е развалил и по-късно, не в момента, когато е паднала от плевника. Има много несигурни неща и ще се почувствам доста по-добре, когато получим резултатите от анализите и се сдобием с конкретни доказателства. Но при всички положения разполагаме с достатъчно улики, за да задържим Хелен. Признанието й отговаря на почти всичко, което знаем, така че нямаме реална причина да се съмняваме. Следите в обора, вафлата, която е дала на Неа, дрехите, които се е опитала да изгори, отпечатъците…