Ерика виждаше, че нещо го тормози.
— Но? — каза тя.
— Просто не обичам неизяснени подробности, а има някои неща, които не съвпадат. Хелен казва например, че е уцелила Стела с камък, видяла е, че е мъртва, и е хукнала към дома си. Но според доклада от разследването, Стела е получила множество удари по главата. Освен това е намерена във водата. Как се е озовала там?
— Минали са трийсет години, спомените се изкривяват с времето — каза Ерика, погледна за последно в огледалото и се завъртя пред Патрик. — Ето. Добре ли съм?
— Невероятно си красива — каза той и го мислеше.
Изправи се и си облече сакото, после направи имитация на пируета й.
— Ами аз?
— Чудесен си, скъпи — каза тя и се приближи, за да го целуне по бузата.
Ненадейно я споходи някаква мисъл. Нещо в казаното от Патрик я глождеше. Но какво?
Той я прегърна и мисълта изчезна. Днес Патрик миришеше толкова хубаво. Ерика го целуна внимателно.
— Как мислиш — каза той, — диванетата дали още са чисти и спретнати, или ще трябва да ги обличаме наново?
— Стискай палци — каза Ерика и тръгна надолу по стълбите.
Понякога стават и чудеса, каза си тя, когато влязоха във всекидневната. Ноел и Антон седяха на дивана и приличаха на две мънички слънца. Бяха прелестни със сладките си жилетки, ризки и папийонки. Вероятно трябваше да благодари на Мая. Тя стоеше пред тях и ги следеше изкъсо. Беше като строг тъмничар, който приличаше на принцеса. Разрешиха й сама да си избере облекло и не особено изненадващо, тя се спря на розова тюлена рокля. Черешката на тортата беше розовото цвете в къдриците й, които Ерика с мъка бе успяла да оформи, без да й изгори косата. Това си беше постижение.
— Добре тогава! — каза тя и се усмихна на издокараното си семейство. — Към сватбата на баба!
Когато влязоха в църквата, много от гостите вече бяха пристигнали. Кристина и Гунар избраха да се оженят във Фелбака, въпреки че живееха в Танумсхеде, и Ерика ги разбираше. Църквата във Фелбака се издигаше така красиво над малкия град и блестящото море.
Момчетата се втурнаха пред тях и Ерика остави Патрик да се оправя с тях. Тя самата хвана Мая за ръка и отиде да търси Кристина. Огледа се и за Ана, която също беше шаферка, но не видя нито нея, нито Дан. Типично за Ана да закъснява.
— Къде е Ема? — попита Мая.
Дъщерята на Ана беше любимата й братовчедка и това, че двете щяха да носят еднакви рокли, беше събитие от огромно значение в живота й.
— Скоро ще дойдат — каза Ерика успокоително и потисна една въздишка.
Отиде в стаичката, където свещеникът и хората, които щяха да участват в процесията, изчакваха гостите да се настанят по скамейките.
— Уау — каза тя, щом видя свекърва си. — Колко си хубава!
— Благодаря, ти също — каза Кристина и я прегърна сърдечно. После погледна часовника и се огледа разтревожено. — Къде е Ана?
— Закъснява, както обикновено — каза Ерика. — Но сигурно ще дойде всеки момент.
Извади телефона си, за да види дали Ана й е писала, и съвсем вярно, на дисплея пишеше „Ана“.
Прочете съобщението и после каза с вдървена усмивка:
— Няма да повярваш. Отишли са до Мункедал да вземат Бетина. На връщане колата е прегряла. Сега стоят на пътя и чакат аварийна кола, а Ана от половин час опитва да повика такси.
— И ни го казва чак сега! — възкликна Кристина пискливо.
Ерика си мислеше същото, но се опита да запази спокойствие. Днес беше денят на свекърва й и нищо не биваше да го съсипе.
— Ще дойдат. Ако ли не, просто ще започнем без тях.
— Да, ще трябва — каза Кристина. — Хората чакат, а и не можем да закъснеем за вечерята в „Стура Хотелет“. Но направо не знам как винаги успява да закъснее…
Тя въздъхна, но Ерика видя, че раздразнението й вече се уталожва. Понякога човек просто трябваше да се примири с положението. А и едва ли някой беше особено изненадан. Ана винаги съумяваше да забърка нещо.