Камбаните забиха и Ерика даде сватбения букет на Кристина.
— Време е — каза Гунар и целуна бъдещата си съпруга по бузата.
Изглеждаше много стилно с тъмния си костюм, а дружелюбното му лице грейваше всеки път, щом погледнеше булката. Колко беше хубаво, помисли си Ерика. Просто прекрасно. Усети как в крайчето на окото й се появява сълза и си каза, че трябва да се стегне. Беше сантиментална идиотка, когато ставаше дума за сватби, но би било добре, ако гримът й издържеше поне до олтара.
— Хайде, време е да тръгвате — каза църковният настоятел и ги подкани с жест.
Ерика погледна към портата. Ана я нямаше, но не можеха да чакат повече.
Органът засвири и Кристина и Гунар тръгнаха един до друг по пътеката в средата. Ерика хвана Мая за ръка и се усмихна, гледайки как дъщеря й изпълнява ролята си с тържествена сериозност. Мая вървеше напред и махаше на всички гости като кралица.
Щом стигнаха до олтара, двете застанаха от лявата страна, а Кристина и Гунар се приближиха до свещеника. Патрик седеше на първия ред с Ноел и Антон и я попита тихо къде е Ана, а Ерика поклати дискретно глава и завъртя очи. Това беше безобразие. А Ема толкова се радваше, че ще бъде шаферка.
Церемонията продължи в добро настроение. Младоженците казаха „да“ точно както трябваше. Ерика избърса една малка сълза от окото си, но като цяло успя да се овладее. Усмихна се на Кристина, докато чакаха да зазвучи музиката, която трябваше да ги съпроводи на излизане.
Вместо това обаче отново се чу маршът, който даваше начало на церемонията. Ерика погледна учудено кантора. Да не беше пиян? Но после ги видя и разбра всичко. Тревогата я напусна и сълзите бликнаха. Погледна към Кристина, която се усмихна и й намигна. Тя и Гунар отстъпиха встрани, заставайки срещу Ерика и Мая.
От скамейките се чу шепот, а по лицата на гостите се появиха смаяни усмивки, докато младоженците вървяха към олтара. Щом стигнаха най-отпред, Ана се обърна към Ерика, която плачеше толкова неконтролируемо, че едва дишаше. С благодарност стисна носната кърпичка, която някой пъхна в ръката й. Вдигна поглед и видя, че Патрик е застанал до нея.
Ана беше толкова красива. Беше избрала бродирана рокля, която обгръщаше плътно корема й и го подчертаваше, вместо да се опитва да го скрие. Русата й коса беше пусната, а воалът бе закрепен със семпла диадема. Ерика разпозна воала. Беше същият, който самата тя сложи за сватбата с Патрик и който преди това принадлежеше на майка им. Дан също беше красив, с тъмносин костюм, бяла риза и тъмносиня вратовръзка. С широките си рамене и руса коса приличаше на викинг, но официалното облекло му стоеше изненадващо добре.
След като се врекоха във вярност и бяха провъзгласени за мъж и жена, Ана погледна към Ерика и тогава тя видя нещо, което никога преди не бе виждала в погледа на немирната си сестра. Спокойствие. Разбра какво се опитва да й каже Ана. Че вече може да се отпусне. Че няма нужда да се тревожи. Ана най-накрая бе заживяла в мир със себе си.
Слънчевите лъчи продължаваха да топлят кожата на Мари, която се бе излегнала върху шезлонга на кея. Следобедното слънце беше зашеметяващо красиво, както обикновено. Къщата беше празна. Джеси излезе преди час, пак отиваше при Сам. Утре пък беше на някакво парти. Изглежда, най-накрая се беше взела в ръце.
Мари беше пила повече от обичайното, но това нямаше значение. Утре нямаха снимки преди обяд. Изсмука жадно последните капки от чашата и се пресегна към бутилката на малката масичка. Беше празна. Опита да се изправи, но веднага падна назад.
Накрая все пак успя. Влезе, залитайки, в кухнята, отвори хладилника и извади нова студена бутилка шампанско. Беше й третата за вечерта. Но имаше нужда от нея, за да притъпи болката.
Не знаеше какво си бе мислила. Че ако разкриеше всичко на полицията, Хелен щеше да разкаже за връзката им, да потвърди истината, така че да няма какво повече да крият? Но за пореден път Хелен я отхвърли. Унижи я.
Мари се изненада, че сега я заболя също толкова силно, колкото и преди трийсет години. Беше посветила целия си живот на това да забрави. Беше постигнала успехи, за които Хелен само можеше да мечтае. Живя истински, без спирачки, ограничения или наочници. През това време Хелен се свиваше в сивото си ежедневие, с досадния си мъж и странния си син. Остана да живее във Фелбака, където хората шушукаха зад гърба ти дори ако просто изпиеш чаша вино във вторник или си боядисаш косата в по-необичаен цвят от скучно пепеляво. Как можеше да я отхвърли?
Мари се стовари върху шезлонга и разля шампанско по ръката си, но веднага го облиза. После си наля още една чаша и добави сок от праскови. Опиянението правеше тялото й приятно отпуснато. Помисли си за това, което каза на очарователния рижав полицай. Че Джеси беше просто трудова злополука. В известен смисъл наистина беше така. Никога не бе искала да има деца. Пазеше се внимателно, но въпреки това забременя. И то от дебел, нисък продуцент. Женен, разбира се. Както всички останали.