Сам и Джеси чакаха в колата. Не разговаряха, просто се държаха за ръце. Обичаше да усеща топлината на дланта й в своята. Това щеше да му липсва. Но нищо друго. Болката беше прекалено силна. Животът болеше твърде много.
Накрая гостите заприиждаха. Сам и Джеси се взираха през прозореца и следяха внимателно кой пристига. Не биваше да започнат, преди да са дошли най-важните лица.
Накрая ги видяха. Първо се появиха Вендела и Нилс. Малко по-късно и Басе. Триото, изглежда, се беше разпаднало. Сам се наведе към Джеси и я целуна. Устните й бяха леко сухи и вдървени, но се отпуснаха, щом докоснаха неговите.
Целувката не продължи дълго. Бяха готови да започнат. Всичко беше изговорено.
Никой не погледна към тях, когато слязоха от колата. Описаха широка дъга, за да стигнат незабелязано до задната страна. Носеха тубите и сака със себе си. Никой не видя как прекосяват поляната. В сградата беше тъмно, прозорците бяха покрити с платове и найлони. Отвориха задната врата и музиката прокънтя силно. Над дансинга пред сцената светеха диско лампи.
Щом внесоха тубите и сака, Сам и Джеси излязоха навън, омотаха дръжките с верига и я заключиха с катинар. Не носеха нищо друго освен пари за входа, както и още една верига и катинар. Обиколиха сградата и застанаха на опашката. Никой не им обръщаше внимание. Всички бяха шумни и леко пияни, след като бяха загрели някъде.
Минаха покрай касата, без някой да ги заговори. Общинският дом вече беше пълен с хора. Танцуваща, шумна, разнолика тълпа. Сам припомни плана на Джеси шепнешком. Тя кимна. Тръгнаха покрай стената. Момче и момиче се натискаха близо до изхода. Сам ги разпозна, бяха от съседния клас. Бяха твърде заети със заниманието си и не ги забелязаха. Сам и Джеси отвориха сака и бързо скриха оръжията под дрехите си. Специално си бяха избрали широко, провиснало облекло. Оставиха тубите където си бяха. Още не им бяха необходими. Най-напред трябваше да залостят вратите, след това започваше веселбата.
Докато вървяха обратно към входа, Сам видя с периферното си зрение Вендела и Нилс по средата на дансинга. Танцуваха сред групичка ученици, но Басе не беше с тях. Сам го потърси с поглед и накрая го видя в другия край на залата. Стоеше облегнат на стената, скръстил ръце и вторачен в Нилс и Вендела.
На входа все още имаше десетметрова опашка от развеселени младежи, които искаха да влязат. Момчето, което продаваше билетите, стоеше точно пред входа и Сам отиде при него.
— Казаха ни да проверим дали вратите се затварят. Указания за сигурност. Ще отнеме само две минути.
— Окей — каза момчето. — Няма проблеми.
Сам затвори вратите и бързо сложи веригата и катинара. Отпусна рамене и си пое дълбоко дъх. Хайде, съсредоточи се. Никой няма да влиза. Никой няма да излиза. Имаха пълен контрол над цялата зала. Обърна се към Джеси и кимна. От другата страна на вратите вече се чуваше блъскане, но той не му обърна внимание. Музиката беше силна, чуваше го само той.
Таблото, откъдето се управляваше осветлението, се намираше в малка стая вляво от входа и той се отправи бързо натам. Погледна за последно към Джеси, която стоеше в готовност с ръце под дрехите. Сам включи лампите и издърпа бушона за озвучението. Нямаше връщане назад.
Щом светлината заля залата и музиката спря, за миг настана объркана тишина. После някой се развика, а едно момиче изпищя. Чуха се още обезпокоени гласове. Изглеждаха бледи и жалки, застанали под ярката светлина. Сам усети как се изпълва с увереност и остави чувствата, които бе трупал през годините, да се излеят навън като приливна вълна. Пристъпи напред и се обърна към дансинга, така че всички да могат да го видят.
Джеси застана до него.
Бавно извадиха оръжията. Бяха решили всеки да носи по два пистолета. Пушките щяха да бъдат твърде обемисти и трудно биха могли да ги скрият.
Сам стреля във въздуха с един от пистолетите и приказките веднага секнаха. Всички зяпнаха към тях. Най-накрая ситуацията се обърна. Винаги бе знаел, че е по-добър от тях. Незначителни хора с незначителни, банални мисли. Светът скоро щеше да ги забрави. Той и Джеси обаче щяха да бъдат запомнени.
Сам тръгна към дансинга. Нилс и Вендела го гледаха тъпо. Ужасът в погледа на Нилс му достави удоволствие. Сам виждаше, че Нилс разбира. Вдигна пистолета, без да трепне. Бавно, наслаждавайки се на всяка секунда, натисна спусъка. Изстрелът попадна право в челото му и Нилс се строполи на пода. Лежеше по гръб с отворени очи. От перфектната, закръглена дупка потече тънка струйка кръв.
Ходеха ли, ходеха. Всяка вечер излизаха да се разхождат. Имаха чувството, че въздухът в мазето ще ги задуши, че стените ще ги смачкат, докато спят. Телевизорът на горния етаж работеше до два-три през нощта, бабата като че никога не спеше. Единственият изход беше да се разхождат навън. С часове. Хубаво да се изморят и да поемат достатъчно кислород, че да им стигне за цяла нощ в мазето.