Сам наклони глава.
— Кой от вас да застрелям първо? Можете сами да решите, не е ли яко? Или предпочитате аз да избера? Решението не е лесно. Дали да гръмна кучката, която командва, или пък мекотелото, което винаги прави каквото му кажат?
Те не отговориха. Бузите на Вендела бяха почернели от разтеклия се грим.
Контролът вече беше в ръцете на Сам.
Той вдигна пистолета. Стреля. Вендела падна на пода, без да издаде звук. Между стените отекнаха пронизителни писъци и той отново изкрещя:
— ТИХО!
Плачът обаче не стихваше, а едно момче от седми клас повърна на пода. Вендела лежеше от дясната страна на Нилс. Сам не се беше прицелил толкова добре, колкото първия път, и куршумът я бе улучил в окото. Но резултатът беше същият.
Тя беше мъртва.
Ерика седеше до Патрик, който караше по-бързо от всякога. Знаеше, че това е против всякакви правила, а и против здравия разум, но тя го принуди да я вземе. „Животът на децата е в опасност, каза Ерика. На място ще са нужни възрастни, които могат да им окажат подкрепа и да ги утешат.“ И беше права. Естествено. Той стисна ръката й и погледна към красивия летен пейзаж. Имаше нещо приспивно в шофирането по тъмните, пусти пътища, но Патрик никога не се бе чувствал толкова буден, колкото сега.
Най-накрая видя отбивката, която водеше към общинския център. Зави толкова рязко, че гумите изскърцаха. Паркира до колите на Мартин и Йоста и каза на Ерика да остане вътре, след което слезе и отиде при колегите си, за да получи първоначална оценка на ситуацията.
— Стрелецът е синът на Хелен! И дъщерята на Мари! — каза Мартин и го погледна превъзбудено.
Мелберг и Паула кимнаха.
— Положението е критично, какво да правим? Сам и…?
Мартин се опита да си спомни името и Патрик допълни:
— Джеси, казва се Джеси.
— Да, Сам и Джеси са въоръжени и държат учениците вътре за заложници. Едно момче лежи на пода и не мърда, но пред него имаше хора и не можахме да преценим колко е зле. Обадих се на бърза помощ, идват насам, но ще отнеме известно време.
— А подкреплението от Удевала? — попита Патрик.
— Ще пристигнат най-рано след половин час — каза Паула. — Не мисля, че можем да чакаме толкова дълго.
Отвътре се чу нов гърмеж и те подскочиха.
— Какво ще правим? — каза Йоста. — Не можем просто да седим и да чакаме подкрепление, докато вътре стрелят по деца.
Патрик се замисли за няколко секунди и взе решение. Отвори вратата на колата и помоли Ерика да излезе. Обясни й какво се е случило и какъв е залогът.
— Нали имаш телефонния номер на Сам? — попита той.
Тя кимна.
— Да, взех го, когато го интервюирах.
— Ще ми го дадеш ли? Единственият ни шанс е да опитаме да се свържем със Сам. Да говорим с него и Джеси и да ги убедим да спрат с тази лудост.
Ерика му издиктува номера и той го набра с разтреперани пръсти. Даваше свободно, но никой не отговаряше.
— Проклятие! — изруга той и усети как се паникьосва. — Хелен трябваше да е тук, може би Сам би пожелал да говори с нея. Но ще отнеме твърде дълго време да я доведем. Трябва да се свържем с него сега, иначе може да застреля още някого!
Ерика застана пред него.
— Може ли да пробвам? — попита тя тихо. — Може би ще вдигне, ако види, че се обаждам аз. Комуникирахме добре, когато се срещнахме. Стори ми се, че той се разкри пред мен.
Патрик я погледна сериозно.
— Струва си да опитаме.
Ерика извади телефона си, а Патрик се загледа напрегнато в нея. Сигналите зазвучаха в слушалката.
— Пусни високоговорителя — прошепна той.
— Защо се обаждаш?
Гласът на Сам отекна призрачно из паркинга.
Ерика си пое дъх.
— Надявах се, че ще искаш да говориш с мен — каза тя. — Когато те видях, останах с впечатлението, че ти се струва, че никой не те слуша. Но аз те слушам…
Той мълчеше. На заден фон се чуваха хлипания и шепот. Някой извика.
— Сам?
— Какво искаш? — каза той с хилядолетен глас.
Глас на стар човек.
Патрик направи знак на Ерика, че иска телефона, и след няколко секунди колебание тя му го даде.
— Сам? Патрик Хедстрьом е. От полицията.
Тишина.
— Просто искам да поговорим. Някой вътре нуждае ли се от помощ? Линейката е на път…
— Твърде късно е за линейка.
— Какво имаш предвид? — попита Патрик.
— Твърде късно е…
Гласът на Сам заглъхна. Чуха как Джеси изръмжава на някого да мълчи.
Патрик се поколеба. Погледна Ерика, която кимна. Рискуваха. Или щеше да спечели доверието на Сам, или щеше да влоши нещата. Но комуникацията с него беше единственият им шанс. Не можеха да нахлуят вътре, преди да са пристигнали подкрепленията, така че най-доброто, което можеха да направят, бе да поддържат разговора.