— Знаем, Сам — каза Патрик. — Наясно сме какво е станало. Знаем, че майка ти е опитала да поеме вината за случилото се. Какво ще кажеш да пуснеш останалите ученици навън, те не са направили нищо, а после ще поговорим на спокойствие?
— Не са направили нищо? Откъде, по дяволите, знаете дали са направили нещо, или не? — отвърна Сам, а гласът му премина във фалцет. — Представа си нямате. Те са отвратителни, винаги са били такива и не заслужават да живеят.
Той изхлипа и Патрик съзря шанс, пролука. Стига Сам да изпитваше нещо, можеше да достигне до него. Най-опасни бяха хората, които са изключили напълно.
— А Неа? — каза той. — Какво стана с нея? И тя ли заслужаваше да умре?
— Не, това беше злополука — каза Сам тихо. — Не исках да става така. Аз… видях мама да целува Мари. Мислеха си, че са сами, но ги видях ясно от скривалището ми в обора. Исках да бъда сам, но Неа не ме оставяше на мира. Приказваше ми, искаше да си играем и накрая изгубих търпение и я бутнах. Тя се озова опасно близо до ръба, протегнах ръка, за да я издърпам, но тя явно се изплаши от мен, бях я блъснал малко по-силно, отколкото възнамерявах… направи крачка назад и… падна…
Настана мълчание. Патрик погледна Ерика.
— И майка ти ти помогна да прикриеш станалото? — попита той, макар че вече знаеше отговора.
Сам продължаваше да мълчи. Чуваха се само жалните хлипания и викове за помощ на младежите около него.
— Съжалявам — каза Сам тихо. — Кажи на мама, че съжалявам за всичко.
После затвори.
Патрик опита трескаво да му се обади отново, но той не вдигна. Прогърмя нов изстрел и всички се стреснаха. Патрик погледна мрачно часовника си.
— Не можем да чакаме. Трябва да се приближим. Ерика, остани тук с Мелберг. В никакъв случай не бива да напускаш колата. Окей?
Ерика кимна.
— Паула, Мартин, Йоста, вие ме последвайте. Мелберг, ти посрещни колегите, когато пристигнат, и ги информирай за ситуацията. Окей?
Всички потвърдиха. Патрик погледна решително към общинския център и провери пистолета си. Нямаше представа дали ще може да предотврати катастрофата. Но беше длъжен да опита.
Сам трепереше леко, когато затвори. Те знаеха. Знаеха какво е направил. За миг сцената отново се разигра пред очите му. Видя как малкото телце полита от ръба. Искаше Неа просто да се махне оттам, да го остави на спокойствие. Изражението й, когато загуби равновесие и падна, беше по-скоро учудено, отколкото изплашено. Той се хвърли напред, опита да я хване, но беше късно, тя вече лежеше на пода, а около главата й се образуваше локва кръв. Видя я как си поема няколко хрипливи глътки въздух. После тялото й сякаш се сви, а погледът й угасна.
Ако това не се бе случило, сега сигурно нямаше да стои тук. Записките в тефтера му бяха просто игра, фантазия, начин да почувства, че всеки момент би могъл да поеме контрола, ако поиска. Но след това, което направи с Линеа, и това, което причиниха на Джеси, вече нямаше какво да губи.
— Полицията е отвън — каза той на Джеси. — Време е да приключваме.
Джеси кимна.
Направи няколко крачки към Басе и застана пред него, спокойна и стъпила здраво на земята. Вдигна пистолета и допря дулото до челото на Басе. Очите му се насълзиха и той успя да каже „извинявай“. Чуваха се единствено откъслечни ридания. Ръката на Джеси потръпна при изстрела. Главата на Басе отскочи назад и той падна по гръб.
Сам и Джеси погледнаха за миг към триото, после учениците около тях отново се разпищяха. Този път беше достатъчно Сам да вдигне пистолета си, за да ги накара да млъкнат.
Джеси пъхна ръка в джоба си, извади две запалки и ги хвърли на момчетата, които бяха излели бензина.
— Запалете го — каза Сам.
Те не помръднаха. Просто гледаха запалките.
Сам стреля в гърдите на едрото момче с бялата риза. То погледна изненадано надолу към мястото, където разцъфваше роза от кръв. Миг по-късно се свлече на колене и падна по корем. Запалката остана в дясната му ръка.
— Ти, вземи запалката.
Сам посочи дребно момче с очила, което се наведе разтреперано.
— Запалете бензина — каза Сам и отново вдигна пистолета.
Момчетата доближиха запалките до напоените завеси. Пламъците облизаха плата и бързо плъзнаха нагоре и настрани. Вече нямаше смисъл да опитват да спрат виковете. Тълпата се завтече паникьосано към вратите.
Сам и Джеси с гръб един към друг, точно както се бяха упражнявали. Вдигнаха пистолетите. Сам усещаше топлината на Джеси и ритмичния трепет на тялото й, когато натискаше спусъка. Никой не биваше да се измъкне, никой не заслужаваше да оцелее. Всичко или нищо, разбраха се така още в началото. Това се отнасяше и за самия Сам. И за Джеси. За кратък миг съжали, че я бе въвлякъл в това. После видя как Неа пада от ръба.