Хелен кимна. Погледът й беше празен, а лицето бледо. По-рано я видя лекар, но тя отклони всякаква помощ под формата на медикаменти.
— Разбирам — каза Хелен.
Тънките й ръце леко трепереха, но не плачеше. Лекарят каза, че вероятно все още се намира в шок, но въпреки това прецени, че състоянието й позволява да говорят с нея. Предложиха й да присъства неин юридически представител, но тя отказа.
— Както вече ви казах, аз убих Стела — каза тя и го погледна право в очите.
Патрик си пое дълбоко дъх. После извади няколко листа, които носеше със себе си, и ги остави пред нея, така че Хелен да може да прочете текста.
— Не, не си — каза той.
Очите й се разшириха и тя погледна неразбиращо първо към него, после към листовете.
— Това са копия от документите, които открихме в секретния шкаф на Джеймс. Беше оставил най-различни книжа, в случай че бъде убит по време на служба.
Патрик направи кратка пауза.
— Има документи от чисто практически характер: за къщата, банковите сметки и желанията му във връзка с погребението. Но искам да ти покажа тези тук. Това е… ами, как да го нарека? Изповед.
— Изповед? — повтори Хелен.
Загледа се в листовете, изписани с почерка на Джеймс, но после ги бутна настрана.
— Какво пише вътре? — попита тя.
— Не си убила Стела — каза Патрик сериозно. — Вярвала си, че си го направила, но когато си побягнала, тя още е била жива. Джеймс… Джеймс е имал връзка с баща ти и е осъзнал, че за него и семейството ви ще бъде катастрофа, ако Стела оживее и разкаже какво си направила. Затова я е убил. Оставил теб и баща ти да си мислите, че ти си го извършила и че е скрил тялото, за да ти помогне. По този начин изглеждал като спасител и баща ти му бил задължен. Това е причината да се съгласи да се омъжиш за Джеймс. Военните били започнали да се съмняват, носели се слухове. Джеймс имал нужда от семейство за параван. Затова убедил Коге, че най-добре за всички ще е да се ожени за теб. Ти си била фасада, спасение за мъж, живял двоен живот, който можел да му коства кариерата.
Хелен го гледаше невярващо. Ръцете й затрепериха още по-силно, а дишането й стана по-плитко, но тя продължаваше да не казва нищо. След малко се пресегна към ксерокопията от преразказа на Джеймс и ги смачка бавно на топка.
— Оставил ме е да си мисля… — гласът й секна и тя стисна здраво хартиената топка. — Оставил ме е да мисля, че съм…
Дишаше твърдо и накъсано, а по бузите й се стичаха сълзи. В очите й пламтеше гняв.
— Сам… Ако знаех, че не съм убийца, Сам нямаше…
Тя не можа да довърши изречението. Гласът й не можеше да даде отдушник на потискания цял живот гняв. Той бе толкова много, че стените на малката стая сякаш щяха да експлодират.
— Сам можеше да избегне всичко това! Гневът му… вината му… Той не е виновен. Разбираш го, нали? Отговорността не е негова! Не е лошо момче. Не е зъл, никога преди не е искал да нарани някого. Просто си мисля, че е носил толкова много от моята вина, че накрая не е издържал…
Тя нададе вик, плачейки все по-бурно. Когато остана без въздух, Хелен избърса лице с ръкава на блузата си и се вторачи бясно в Патрик.
— Всичко това… Всичко е било лъжа. Сам никога… Ако Джеймс не ни беше лъгал през всички тези години, Сам никога нямаше…
Тя стисна длани, после ги отпусна. Накрая запрати хартиената топка в стената и удари с юмруци по масата.
— Всички тези деца вчера! Всички тези мъртви деца! Нищо от това нямаше да се случи, ако… А Неа… Това беше злополука, не е искал да я нарани! Сам никога не би…
Тя замълча и се загледа отчаяно в стената. След малко продължи с по-спокоен, но безкрайно тъжен глас:
— Толкова трябва да го е боляло, за да направи нещо такова. Смачкало го е всичко, с което го натоварвахме, но никой няма да го разбере. Никой няма да види хубавото ми момче. Ще видят едно чудовище, ще го обрисуват като ужасен човек, като отвратителен тийнейджър, който е отнел живота на децата им. Как да ги накарам да видят момчето ми? Нежното, любвеобилно момче, което лъжите ни съсипаха? Как да ги накарам да мразят мен, да мразят Джеймс, но не и Сам? Той не е виновен! Беше жертва на нашия страх, на нашата вина, на нашата егоцентричност. Позволихме собствената ни болка да погълне целия ни живот. Неговия живот. Как да ги накарам да разберат, че нищо от това не е негово дело?
Хелен се просна по лице и стисна ръба на масата. Патрик се поколеба. Ролята му на полицай не му позволяваше да проявява съчувствие. Толкова много жертви. Родителят в него обаче виждаше вцепеняващата мъка и вина на друг родител, а той не можеше да игнорира тази част от себе си. Изправи се, заобиколи масата, сложи един стол до този на Хелен и я прегърна. Залюля я бавно, докато сълзите й мокреха ризата му. В тази история нямаше престъпници, нито победители. Само жертви и трагедии. И скръбта на една майка.