Сега, когато малките бяха по леглата, в къщата цареше благословена тишина. Понякога Ерика се чувстваше гузно, че се наслаждава толкова много на свободата вечерно време. Когато Мая беше малка, Ерика се регистрира в интернет форума „Семеен живот“, за да потърси хора със сходно мислене и да сподели чувствата си. Мислеше си, че едва ли е единствената, която изпитва вътрешен конфликт между майчинството и нуждата да бъде себе си. Но бурята от гневни коментари, която я сполетя, щом заговори откровено по въпроса, я накара никога повече да не се върне там. Остана безкрайно озадачена от обидите и словесните атаки, до които прибягнаха другите майки, за да й обяснят какъв ужасен човек е, щом не обичала всяка минута от кърменето, нощните бдения, смяната на пелени и пронизителните писъци. Казаха й, че не е бивало да ражда деца и че била егоистичен и егоцентричен човек, щом имала нужда от време за себе си. Все още я обземаше гняв при мисълта за тези жени, които я осъдиха само защото не се чувстваше по абсолютно същия начин като тях. Защо да не могат всички да правят това, което е най-добро за тях, мислеше си тя, докато седеше на дивана с чаша червено вино и опитваше да се отпусне пред телевизора.
Скоро мислите й се насочиха към друга жена. Ева, майката на Неа. Можеше само да си представя каква тревога изпитва в момента. Ерика бе пратила съобщение на Патрик, за да го пита дали не може да помогне по някакъв начин. Би могла да помоли Кристина да дойде да гледа децата. Но той повтори, че вече са се събрали толкова хора, че няма нужда от повече доброволци, така че Ерика щяла да бъде по-полезна у дома при децата.
Не познаваше семейство Берг и никога не беше ходила в дома им. На няколко пъти си беше мислила да отиде там и да ги помоли да направи няколко снимки, за да може да опише мястото възможно най-точно в книгата си, но така и не го бе направила. Имаше достъп до стари снимки, така че знаеше как е изглеждало стопанството по времето на предишните собственици, но винаги беше по-добре да попиеш лично атмосферата, да видиш детайлите, да добиеш представа за живота в съответното място.
Беше поразпитала за семейство Берг и бе узнала, че са се преместили тук от Удевала, за да потърсят спокойствие на село. Добро място, където да расте дъщеря им. Ерика искрено се надяваше, че мечтата им ще се сбъдне; че скоро ще получи съобщение или обаждане от Патрик, който ще й каже, че са открили момиченцето в гората. Изплашено, изгубено, но живо. Но цялото й същество й казваше друго.
Завъртя чашата в ръката си. Наслаждаваше се на силното амароне, въпреки задушната вечерна жега. Лятно време повечето хора пиеха изстудено розе или бяло вино с кубчета лед. Но тя не обичаше нито бяло вино, нито розе, а пиеше само пенливи или силни червени вина, независимо от сезона. В същото време не усещаше никаква разлика между скъпо шампанско и евтина кава, така че разходите й за гориво бяха малки, както се шегуваше Патрик.
Рязко я обзеха угризения на съвестта, задето седи и си мисли за вино, докато в гората имаше изгубено, в най-добрия случай, четиригодишно момиченце. Но мозъкът й често работеше така. Беше твърде тежко да мисли за бедите, които могат да сполетят едно дете, така че подсъзнателно насочваше мислите си към по-банални и безсмислени теми. Но в момента майката на Неа не можеше да си позволи този лукс. Тя и мъжът й изживяваха истински кошмар.
Ерика се понадигна, остави чашата и вместо нея взе тефтера си, който стоеше на масата. През годините си бе създала навик винаги да има лист и химикалка под ръка. Често нахвърляше мислите и идеите, които й хрумваха, или съставяше списъци с нещата, които трябва да направи, за да може да продължи напред с работата по книгите си. И тъкмо това смяташе да стори сега. Всичките й инстинкти й казваха, че изчезването на Неа трябва да е свързано със смъртта на Стела. През последните седмици бе мързелувала, лятото и слънцето бяха надделели и тя не се бе захванала с книгата толкова усилено, колкото възнамеряваше. Но сега щеше да запретне ръкави. Ако се бе случило най-лошото, може би щеше да помогне с познанията си за стария случай. Може би щеше да открие връзката, в чието съществуване бе убедена.
Ерика погледна телефона си. Все още нямаше новини от Патрик. Тя хвана химикалката и започна трескаво да пише.
Случаят „Стела“
Разбра го още когато ги видя да се задават към нея. Тежките стъпки. Погледите, вперени в земята. Нямаше нужда от думи.
— Андерш! — изкрещя тя пронизително.
Той излезе от къщата тичешком, но спря на място, когато видя полицаите. Падна на колене върху чакълестата алея. Линда се втурна към него и го прегърна. Андерш винаги беше толкова голям, толкова силен, но сега сякаш тя трябваше да носи и двама им.