Само да можеше да спре да мисли за Стела.
— Как е косата ми? — попита тя Ивон, която минаваше наблизо с нервната си походка.
Ивон спря толкова внезапно, че почти подскочи във въздуха. Огледа Мари от глава до пети, издърпа един гребен от косата си и оправи няколко косъмчета от прическата й. После й даде огледало и зачака напрегнато, докато тя инспектираше резултата.
— Добре изглежда — каза Мари и тревожното изражение на Ивон се изпари.
Мари се обърна към новопостроената всекидневна, където Йорген спореше със Сикстен, който отговаряше за осветлението.
— Скоро ли ще е готово?
— Дай ни петнайсет минути! — викна Йорген.
В гласа му се долавяше напрежение. Мари знаеше на какво се дължи. Всичко времеемко се отразяваше на нервите.
Отново се зачуди как вървят нещата с финансирането на проекта. И друг път беше участвала в заснемането на филми, които не са имали гарантирано финансиране, и впоследствие се бе налагало снимките да бъдат прекратени.
Нямаше нищо сигурно, преди да е минал моментът, в който продукцията вече е струвала твърде много пари и чисто и просто не би било изгодно да се откажат. Но още не бяха стигнали дотам.
— Извинявай, мога ли да ти задам няколко въпроса, докато чакаш?
Мари вдигна поглед от сценария. Мъж на трийсетина години я гледаше с широка усмивка. Явно беше журналист. Обикновено никога не би се съгласила на интервю, ако не е планирано предварително, но тениската му стоеше твърде добре, за да поиска да го отпратят.
— Питай, така и така просто седя и чакам.
Мари констатира доволно, че ризата, с която бе облечена, много й отиваше. Ингрид винаги бе имала стил и добър вкус.
Момчето с приятната физика се представи като Аксел от „Бохусленинген“. Започна с няколко банални въпроса за филма и кариерата й, преди да пристъпи към темата, която очевидно бе същинската причина за посещението му. Мари се облегна назад и кръстоса дългите си крака. Миналото се бе отразило добре на кариерата й.
— Какво е чувството да се върнеш обратно? Щях да кажа „обратно на местопрестъплението“, но нека го наречем фройдистка грешка, защото двете с Хелен винаги сте твърдели, че сте невинни.
— Ние сме невинни — каза Мари и забеляза със задоволство, че младият журналист не може да спре да гледа в деколтето й.
— Само че бяхте осъдени за престъплението? — каза Аксел и с усилие откъсна поглед от бюста й.
— Бяхме деца и съвършено неспособни да извършим това, в което бяхме обвинени и за което ни осъдиха, но да, дори в днешно време може да има лов на вещици.
— Какви бяха за теб последвалите години?
Мари тръсна глава. Никога не би могла да му опише онова време. Той сигурно бе израснал с родители за пример, които са му помагали във всичко, а сега живееше с приятелката си и имаше деца. Хвърли поглед към лявата му ръка. Съпруга, не приятелка, поправи се тя.
— Бяха поучителни — каза Мари. — Някой ден ще ги опиша подробно в мемоарите си, но ми е трудно да отговоря накратко, без по-широк контекст.
— Като каза мемоари, чух, че тукашната ни писателка Ерика Фалк планира да напише книга за убийството и за теб и Хелен. Замесена ли си по някакъв начин в проекта? С Хелен дали ли сте одобрението си?
Мари се забави с отговора. Да, Ерика я беше потърсила, но самата Мари смяташе да публикува книга със своята версия на историята и водеше преговори с едно от големите стокхолмски издателства.
— Още не съм решила дали да сътруднича, или не — каза тя, показвайки, че не смята да отговаря на повече подобни въпроси.
Аксел схвана намека и смени темата.
— Предполагам, че си чула за момичето, изчезнало вчера? От същото стопанство, откъдето е изчезнала малката Стела.
Той замълча и вероятно очакваше някаква реакция от нейна страна, но Мари просто отново кръстоса крака. Знаеше, че нищо в поведението й не подсказва, че не е спала тази нощ.
— Странно съвпадение, но е точно това — съвпадение. Момичето сигурно се е изгубило.
— Да се надяваме.
Аксел погледна надолу към бележника си, но в този момент Йорген махна на Мари. Публичността беше хубаво нещо, но сега тя искаше да отиде във всекидневната на остров Данхолмен и да заблести. Да убеди спонсорите, че филмът ще бъде успешен.
Стисна ръката на Аксел, малко по-дълго от необходимото, и му благодари за интервюто. Тръгна към Йорген и останалите от екипа, но се спря и се върна обратно. Диктофонът на журналиста все още беше включен, така че тя се наведе напред и с дрезгав глас произнесе няколко цифри в микрофона. Погледна Аксел и каза: