— Това е телефонният ми номер.
После отново се обърна и прекрачи прага на седемдесетте години, озовавайки се на ветровития остров, който Ингрид Бергман бе считала за своя рай на земята.
Патрик вдигна, беше непознат номер, и още след първата сричка разбра, че това е разговорът, от който се беше страхувал. Заслуша се в гласа от другата страна и същевременно махна на Йоста и Мелберг, които стояха малко встрани и разговаряха с водачите на кучетата.
— Да, знам къде е — каза той. — Не пипайте нищо, абсолютно нищо. Изчакайте там, докато пристигнем.
Затвори и бавно прибра телефона си. Мелберг и Йоста бяха дошли при него, но не се налагаше да им казва каквото и да било. Изражението му беше достатъчно красноречиво.
— Къде е? — попита Йоста накрая.
Погледът му беше вперен в къщата, където майката на Неа вареше още кафе в кухнята.
— На същото място, където е открито другото момиче.
— Как, по дяволите? — възкликна Мелберг.
— Но нали търсихме там? Знам, че няколко от групите ходиха до езерцето — каза Йоста, свил вежди. — Как може да не са я видели?
— Не знам — отвърна Патрик. — Обади ми се Харалд, собственикът на „Сетерлиндс“, неговата група е открила тялото.
— Той намери и Стела — каза Йоста тихо.
Мелберг го зяпна.
— Това не е ли малко странно? Какви са шансовете същият човек, трийсет години по-късно, да открие второ убито момиче?
Йоста махна с ръка.
— Проверихме го още предния път, алибито му беше желязно. Харалд няма нищо общо с убийството — каза той и погледна Патрик. — Защото говорим за убийство, нали? Не злополука? Като се има предвид, че тялото е намерено на същото място, ми се струва малко вероятно да не става дума за умишлено деяние.
Патрик кимна.
— Ще изчакаме да чуем мнението на техниците, но Харалд каза, че била гола.
— Мамка му — каза Мелберг, чието лице беше посивяло.
Патрик пое дълбоко въздух. Сутрешното слънце вече се изкачваше по небосвода и температурата се бе повишила дотолкова, че ризата му лепнеше от пот.
— Предлагам да се разделим. Аз ще отида при Харалд на мястото, където са открили момичето, групата му чака там. Ще взема лента и ще оградя района. Бертил, ти се свържи с Турбьорн в Удевала и го помоли да дойде тук с екипа си възможно най-бързо. Можеш да съобщаваш и на хората, които се връщат, че няма смисъл да ходят обратно в гората. Кажи също на хеликоптерите и на водачите на кучетата да прекратят издирването. А ти, Йоста…
Патрик замълча и погледна измъчено колегата си.
Йоста кимна и каза:
— Ще се заема.
Патрик не му завиждаше за задачата. Но най-логично беше да помоли него. Откакто бяха тук, Йоста бе общувал най-много с родителите на Неа, а и Патрик знаеше, че възрастният му колега излъчва спокойствие и сигурност и може да се справи със ситуацията.
— Обади се и на свещеника — каза Патрик, след което погледна към Мелберг. — Бертил, гледай веднага да извикаш бащата на Неа, когато групата му се върне, за да не чуе новината от някого другиго.
— Няма да е лесно — каза Мелберг с гримаса.
По горната му устна бяха избили големи капки пот.
— Знам, слухът ще плъзне със скоростта на вятъра, но все пак опитай.
Мелберг кимна. Патрик остави колегите си и тръгна към гората. Все още не разбираше какво е станало. Най-напред претърсиха именно района, където Харалд бе открил Стела преди трийсет години. И въпреки това някак си я бяха пропуснали.
След десет минути забеляза тримата мъже, които стояха и го чакаха. Освен Харалд, в групата имаше двама по-млади мъже, един от които приличаше на чужденец. Патрик протегна ръка и ги поздрави. Никой от тях не можа да го погледне в очите.
— Къде е тя? — попита той.
— Под големия дънер ето там — отговори Харалд и посочи. — Затова не сме я видели първоначално. Под ствола се е образувала вдлъбнатина и някой я е напъхал там. Вижда се само ако се приближиш и побутнеш дънера.
Патрик кимна. Това обясняваше пропуска. Но се наруга, задето не бе наредил районът да се претърси по-обстойно.
— Знаеш, че тя се върна, нали? За пръв път откакто беше прогонена.
Нямаше нужда Патрик да пита за кого говори Харалд. Никой местен не би могъл да пропусне завръщането на Мари Вал, особено като се има предвид зрелищния му характер.
— Да, знам — каза той, без да уточнява какво би могло да означава това за разследването.
Но и на него му бе минала същата мисъл. Беше, меко казано, чудновато съвпадение, че още едно момиче от същото стопанство е било убито и намерено на същото място, на практика в мига, когато Мари се появи отново.