Всички кимаха. По бузите им бяха цъфнали червени, развълнувани рози. Някои деца се разкискаха, но родителите им ги накараха да замълчат, като ги сръчкваха грубо с лакът, оскубваха ги или чисто и просто ги плясваха.
Остатъкът от службата приключи твърде бързо. Ходенето на църква представляваше промяна в ежедневието, време за отдих и храна за душата.
Елин се изправи и хвана здраво ръката на Мерта, така че момичето да не се изгуби сред всички хора, които искаха да излязат едновременно. Накрая се озоваха навън и студът накара Елин да настръхне.
— Пу! — чу зад себе си.
Обърна се изненадано, но щом видя кой я бе наругал, Елин сведе поглед. Беше Ела от Мьорхулт, вдовицата на Клаес, който си бе отишъл заедно с Пер и останалите на рибарския кораб. Ела беше една от причините, поради които Елин не можа да остане във Фелбака и бе принудена да приеме предложението на Брита. Ела я обвиняваше за случилото се и омразата й към нея не знаеше граници. Елин знаеше защо вдовицата се чувства така, макар че думите, които каза на Пер в онази съдбовна утрин, да не бяха оказали влияние върху последвалите събития. Не нейните думи бяха удавили Пер и мъжете му, а внезапно разразилата се буря.
Но животът на Ела се бе развил зле след смъртта на Клаес и тя винеше Елин за нещастието си.
— Ела, не тук, на светата земя до църквата — призова Хелга Клипаре и дръпна по-малката си сестра за ръката.
Елин я погледна с благодарност и продължи бързо нататък с Мерта, преди сцената да се е разраснала още повече. Съпроводиха я погледите на доста хора и тя знаеше, че сред тях има такива, които смятат, че Ела е права в обвиненията си. Но Хелга винаги беше добра и справедлива. Освен това тя изроди Мерта в онова пролетно утро преди осем години. В областта нямаше дете, което да не се е родило под нейния надзор и без акушерските й познания. Пък и се носеха слухове, че Хелга помага тайно на момичета, които са си изпатили, но Елин не приемаше това за чиста монета.
Вървеше към имението с тежка крачка. Блаженството на службата се беше изпарило и спомените от злощастния ден я караха да влачи краката си по краткия път към дома. Обикновено опитваше да не мисли за това. Било каквото било. Дори Бог не можеше да промени случилото се. А и Пер до известна степен сам си беше виновен, гордостта му го беше погубила. Още откакто прие да се омъжи за него, Елин го предупреждаваше, че това може да се случи. Но той не я послуша и сега заедно с останалите моряци лежеше на дъното като храна за рибите, докато тя и малката вървяха към дома на сестра й като просякини. До края на дните си щеше да живее със знанието, че бе изпратила мъжа си със сурови думи последния път, когато щеше да го види. Думи, за които Ела и бог знае колко още от жителите на Фелбака я обвиняваха.
Всичко започна с буре сол. Пристигна указ, че всякакви търговски сделки с чужбина ще минават през Гьотеборг и на цял Бохуслен бе забранено да търгува с Норвегия или някоя от другите страни, с които местните обменяха стоки. Това още повече увеличи бедността и негодуванието срещу властите, които така лекомислено вземаха решения, лишаващи хората от хляба им. Не всички приеха указа, така че на офицерите, охраняващи бреговата линия, им се отвори доста работа да конфискуват стоки, които не бяха минали през митницата. Елин многократно бе увещавала Пер да следва заповедите. Нарушаването им можеше да им навлече беди. А Пер кимаше и я уверяваше, че не върши нищо нередно.
Така че когато Хенрик Мейер потропа на вратата онзи следобед в началото на септември, тя го пусна у дома без притеснение. Но само с един поглед към Пер, който бе седнал до кухненската маса, осъзна, че това е било голяма грешка. На офицер Мейер му бяха нужни само няколко минути да открие недекларираното буре сол в дъното на бараката за инструменти. Елин знаеше точно какво означава това и сви юмруци в джобовете на туниката си. Толкова пъти беше казвала на Пер да не прави глупости. И въпреки това той не бе могъл да се сдържи. Заради едно буре сол.
Познаваше го толкова добре. Гордостта и твърдоглавието засенчваха бедността и му даваха кураж. Дори само това, че я беше ухажвал, доказваше, че Пер притежава смелост, каквато липсва на повечето мъже. Той не знаеше, че баща й не се интересува особено от съдбата й. В очите на Пер тя бе дъщеря на богат мъж и от това следваше, че е недостъпна за него. Но ето че сега същата смелост, същата гордост и сила се бяха оказали пагубни.