Когато влезе в малката им къщурка, офицерът съобщи, че ще конфискува лодката им. Пер имаше три дни, след което щяха да му вземат малкото корабче, за което се беше трудил години наред, въпреки че уловът беше оскъден, а гладът вечно дебнеше на прага им. Накрая обаче успя да го откупи само за да рискува всичко заради буре сол, което бе донесъл незаконно от Норвегия.
Елин беше толкова ядосана. По-ядосана откогато и да било. Искаше да го удари, да издере зелените му очи, да оскубе русата му коса. Проклетата му гордост щеше да им отнеме всичко. Сега как щяха да се препитават? Елин вършеше допълнителна домакинска работа за други семейства, но това не й носеше кой знае колко риксдалери. На Пер нямаше да му е лесно да си намери работа на друг кораб, след като търговията с чужди стоки бе забранена, а риболовът също не беше особено доходен в последно време.
Елин цяла нощ лежа смълчана. Комшийката й бе казала, че докато се прибирал след посещението в дома им, Хенрик Мейер паднал от коня си и се приземил в канавката. Така му се падаше. Не бе показал и грам състрадание, когато им съобщи, че ще конфискува това, от което зависеше животът им. Без лодката нямаха нищо.
Преди изгрев-слънце Пер опита да докосне рамото й, но тя се отърси от ръката му и се обърна на другата страна. Легнала с гръб към него, Елин заплака горчиво. От гняв. И от страх. Навън вятърът се бе засилил още повече и когато Пер стана на разсъмване, тя се изправи и го попита къде смята да ходи.
— Ще излезем с лодката — отговори той и си облече риза и панталони.
Елин го зяпна. Откъм кухненския диван се чуваше дишането на спящата Мерта.
— В такова време? Ума ли си си изгубил?
— Ако ще взимат лодката след три дни, трябва да свършим възможно най-много работа дотогава — каза той, докато си слагаше палтото.
Елин се облече набързо и го последва навън. Той дори не хапна, бързаше да излезе в бурята, сякаш дяволът беше по петите му.
— Днес няма да ходиш никъде! — надвика тя вятъра и видя с периферното си зрение как любопитни съседи се подават от околните къщи.
Клаес, мъжът на Ела от Мьорхулт, също излезе, следван от съпругата си, не по-малко бясна от Елин.
— Ще се погубите, ако тръгнете в това време — изкрещя Ела пронизително, дърпайки връхната дреха на Клаес.
Той й се отскубна и изръмжа:
— Ако искате да има храна за децата, нямаме друг избор.
Пер кимна на Клаес и двамата тръгнаха към мястото, където бе вързана лодката. Елин гледаше широкия му гръб, а страхът така бе впил нокти в нея, че й пречеше да диша. Пое си дълбоко дъх и изкрещя толкова силно, колкото й позволяваха дробовете:
— Чуваш ли ме, Пер Брюнгелсон, ако не спреш, изобщо не искам да се връщаш и дано морето прибере теб и проклетата ти лодка!
Тя се обърна и полите й се развяха около краката й. С крайчеца на окото си видя ужасения поглед на Ела, докато крачеше обратно към къщата. Хвърли се на леглото си и заплака, без да подозира, че изречените от нея думи ще я преследват до сетния й час.
Джеси се въртеше в леглото. Мама беше отишла на снимачната площадка още в шест сутринта и Джеси се наслаждаваше на усещането, че къщата е на нейно разположение. Изтегна се, сложи ръка на корема си и го прибра колкото можа. Стори й се плосък. Съвсем не дебел и месест, както обикновено, ами слаб и стегнат. Като на Вендела.
Накрая трябваше да си поеме дъх и коремът й отново се изду. Джеси дръпна ръката си отвратено. Мразеше корема си. Мразеше всичко в тялото си. Всичко в живота си. Не мразеше единствено Сам. Все още усещаше вкуса на целувката му.
Джеси провеси крака от ръба на леглото и се изправи. Водата отвън се плискаше приятно и тя дръпна пердето. Днес също беше слънчево. Надяваше се, че Сам ще иска пак да излязат с лодката. Въпреки онова клипче, което й показа.
Беше попадала на такива като Нилс, Басе и Вендела през целия си живот, в различни училища, различни страни и различни части на света. Знаеше какво искат. И какво могат да причинят на другите.
Но по някаква причина като че ли не искаха да го причинят на нея.
Джеси винаги разбираше кога в новото й училище е плъзнала новината за майка й. Първо се появяваха усмивките и гордостта от това, че в училището им ходи дъщерята на филмова звезда. Но после някой написваше името на майка й в гугъл и разбираше коя е всъщност. Убийцата, станала актриса. Тогава идваха погледите. Шушукането. Джеси нямаше шанс да стане някое от популярните момичета. Защото изглеждаше така, както изглеждаше, и беше тази, която беше.