Мама не разбираше. За нея всяко внимание беше хубаво. Колкото и зле да се чувстваше Джеси в някое училище, трябваше да остане там, докато майка й не се захване с филмов проект някъде другаде.
Положението на Сам беше подобно. Случилото се с майките им преди трийсет години висеше над тях като тъмен облак.
Джеси отиде в кухнята и отвори хладилника. Както обикновено, вътре нямаше храна, само бутилки шампанско. Яденето не беше приоритет на майка й. Храната като цяло не я интересуваше, беше просто средство да поддържа тялото си. Джеси оцеляваше благодарение на щедрите месечни джобни, които получаваше от мама. Повечето от тях отиваха за сандвичи и сладкарски изделия.
Джеси прокара ръка по бутилките, усети студеното стъкло под пръстите си. После бавно извади една от тях. Беше неочаквано тежка. Остави я върху мраморния плот. Никога не беше опитвала шампанско, но мама… Мари го пиеше постоянно.
Скъса станиола и се загледа в телта в продължение на няколко секунди, преди внимателно да я развие. После натисна леко, но не се чу познатият звук, тапата стоеше здраво на мястото си. Джеси се огледа. Точно така, когато отваряше бутилка, Мари увиваше кърпа за ръце около гърлото. Джеси се пресегна към една от белите кухненски кърпи, след което започна да бута и върти тапата. Накрая тя се разхлаби. Джеси натисна малко по-силно, внезапно се чу „поп“ и тапата изхвърча от бутилката.
От гърлото започна да се излива пяна и Джеси отскочи назад, за да не се олее. На плота имаше чаша за вода и тя бързо наля малко от шампанското в нея. Отпи за проба и направи гримаса. Вкусът беше ужасен. Но Мари обикновено го смесваше със сок, това сигурно го правеше по-вкусно. Пък и го пиеше от чаша за шампанско.
Джеси извади висока, тънка чаша от един шкаф, след което взе самотната бутилка сок от праскови в хладилника. Нямаше представа каква е правилната пропорция, но напълни две трети от чашата с шампанско, а останалото със сок. Коктейлът аха да прелее и Джеси бързо отпи малко. Сега беше много по-добре. Дори вкусно.
Джеси прибра кутията и отворената бутилка шампанско в хладилника, взе чашата си и отиде на малкия кей от предната страна на къщата. Мама щеше да снима цял ден, така че Джеси можеше да прави каквото си поиска.
Взе телефона си. Може би Сам би дошъл да пийнат малко шампанско.
— Чук, чук?
Ерика се провикна предпазливо през отворената врата, обградена от огромни светлорозови пълзящи рози. Миришеха прекрасно и тя бе отделила минутка, за да им се наслади.
— Влез! — чу се нежен глас от вътрешността на къщата.
Ерика си свали обувките в антрето и продължи навътре.
— Ама ти ли си? — каза шейсетгодишна дама, която се появи с парцал за съдове в едната ръка и чиния в другата.
Ерика винаги се чувстваше странно, когато хората я разпознаваха, без да я познават. Но след успеха на книгите си, тя се бе превърнала в нещо като знаменитост и от време на време се случваше дори да я спрат за снимка или автограф.
— Здрасти, ами, аз съм Ерика Фалк — каза тя и подаде ръка.
— Виола — каза дамата и се усмихна широко.
Около очите й имаше приятна паяжина от бръчици, които показваха, че се смее често и силно.
— Имаш ли няколко минутки? — попита Ерика. — Работя по книга за един от старите случаи на баща ти и тъй като той вече не е между живите…
— …си решила да провериш какво знам аз — допълни Виола и отново се усмихна. — Влизай, тъкмо сложих кана кафе. Мисля, че знам за кой случай искаш да поговорим.
Виола я поведе към кухнята, която беше директно свързана с антрето. Вътре беше светло и просторно, като единствено акварелите по стените имаха по-ярки цветове. Ерика застана пред една от картините, любувайки й се. Нито разбираше от изкуство, нито имаше кой знае какъв интерес, но виждаше, че художникът е талантлив, а мотивите сякаш я поглъщаха.
— Какви красиви картини — каза тя, разглеждайки ги една по една.
— Благодаря — отговори Виола и се изчерви. — Аз съм ги рисувала. Дълго време ми беше просто хоби, но сега започнах да ги излагам и… ами, изглежда, ще мога да ги продам. В петък ще има вернисаж до „Стура Хотелет“, ако ти се идва.
— Сигурно ще ги продадеш. Разбирам защо върви добре, картините са прекрасни — каза Ерика и седна до голямата бяла кухненска маса, разположена пред гигантски прозорец с крила, разделени на части.
Ерика обичаше стари прозорци, имаше нещо в неравностите на елементите, което ги правеше много по-живи от модерните, заводски прозорци.