— Това с момичето е ужасно, наистина се надявам да я открият — каза тя и поклати глава.
— Аз също — каза Ерика и отново провери телефона си.
Нямаше новини от Патрик.
— Благодаря — каза тя и се изправи, за да си ходи. — Ако имам време, ще намина в петък. Картините са много хубави.
— Надявам се да се видим — каза Виола и се изчерви заради похвалата.
Ерика все още усещаше уханието на розите, докато вървеше към колата си. Думите на Виола звънтяха в ушите й. Лейф се беше съмнявал във вината на Мари и Хелен.
Чакането им се стори безкрайно, но един час след обаждането на Мелберг Турбьорн Рюд и екипът му най-накрая се появиха. Здрависаха се и Патрик направи жест към дънера на няколко метра от огражденията.
— Мамка му — каза Турбьорн кратко и Патрик кимна.
Знаеше, че криминалистите са свикнали с почти всичко и че с времето човек неизбежно претръпва. Но мъртвите деца винаги бяха ужасна гледка. Контрастът между жизнената сила на едно дете и необратимостта на смъртта беше като удар право в слънчевия сплит.
— Там ли е тялото? — попита Турбьорн.
Патрик кимна.
— Под ствола. Още не съм отишъл да погледна, исках да ви изчакам, преди да пусна още хора да тъпчат земята около местопрестъплението. Но според мъжете, които са я открили, под ствола има вдлъбнатина и тялото е напъхано там. Затова не сме я видели по-рано, въпреки че претърсихме това място няколко пъти.
— Това ли са хората, които са я намерили?
Турбьорн посочи Харалд, Йоханес и Карим, които стояха малко встрани.
— Да, помолих ги да изчакат тук, за да можете да сте сигурни, че уликите не идват от тях. Предполагам, че ще искате да снимате обувките им, за да видите кои следи са техни.
— Правилно — каза Турбьорн и инструктира набързо един от двамата експерти, които бе взел със себе си.
После си сложи предпазно облекло и найлонови калцуни и даде един комплект и на Патрик.
— Ела — каза той, когато Патрик също се облече и последва Турбьорн до дървото.
Опита да се подготви за гледката, но въпреки това тя така го разтърси, че той се олюля. Първо видя малка детска ръка. Голото момиче действително лежеше приклещено във вдлъбнатината, която се бе образувала в пръстта под дървото. Тялото беше превито, сякаш момиченцето се беше свило в ембрионална поза. Лицето беше обърнато към тях, но малката ръка, почерняла от пръстта, го скриваше частично. В русата коса се бяха оплели листа и мръсотия и Патрик трябваше да потисне импулса да се наведе и да я почисти. Що за човек би могъл да стори нещо такова на малко дете? Гневът забушува във вените му и му даде сили да запази хладнокръвие и професионализъм. Дължеше го на момичето и родителите. Трябваше да остави емоциите за по-късно. След дългогодишното сътрудничество с Турбьорн знаеше, че той работи по същия начин.
Двамата клекнаха един до друг, попивайки всички детайли. Позицията на тялото беше такава, че нямаше как да установят причината за смъртта, това щеше да стане по-нататък. В момента важното беше да съберат всички улики, които извършителят потенциално бе оставил след себе си.
— Ще се дръпна, за да ви оставя да работите — каза Патрик. — Кажи ми, когато решите да я извадите оттам. Ще ви помогна.
Турбьорн кимна и експертите започнаха тежката работа по събиране на уликите в района около дървото. Това бе задача, която не можеше да се свърши набързо. Всяко косъмче, фас, парченце пластмаса, изобщо всичко, което откриеха наоколо, трябваше да бъде фотографирано, прибрано в найлонов плик и маркирано. Отпечатъците от обувки в рохката почва трябваше да се снемат, което ставаше чрез изливане на вискозно вещество в получилата се вдлъбнатина. Когато веществото се втвърдеше, експертите вземаха целия отпечатък за сравнение, като отливката по-късно можеше да се ползва като доказателство срещу евентуалния извършител.
Работата беше времеемка и след множество разследвания на убийства Патрик се беше научил да сдържа нетърпението си и да оставя Турбьорн и екипа му да си вършат работата на спокойствие. Впоследствие това щеше да им е от полза. Ако някой направеше грешка по невнимание, тя можеше да се окаже непоправима.
Патрик напусна оградения район и се огледа за някое по-уединено място, където да застане. В момента не можеше да говори с никого, имаше нужда да събере мислите си с оглед на предстоящата работа. Първите двайсет и четири часа винаги бяха решаващи за успеха на едно разследване. Впоследствие свидетелите бързо забравяха, уликите изчезваха, а извършителите можеха да успеят да прикрият следите си. За едно денонощие можеше да се случи какво ли не, така че трябваше да подредят правилно приоритетите си. На теория Мелберг трябваше да се погрижи за това в качеството си на началник на управлението, но на практика отговорността се падаше на Патрик.