— Да — каза Йоста. — Преди трийсет години вече бях започнал работа тук. За съжаление, не си спомням подробности от разследването. Беше отдавна, а Лейф ми възложи всички текущи задачи, докато той се занимаваше със следствието и разпитите. Но помня какъв шок беше за цялата общност, когато Хелен и Мари казаха, че са убили Стела, а после оттеглиха признанието си. Мен ако питате, няма как да е съвпадение, че Неа е изчезнала от същото стопанство и е открита на същото място. Пък и това се случи точно когато Мари се върна тук за пръв път от трийсет години… Малко ми е трудно да приема, че би могло да е случайност.
— Съгласен съм — каза Мелберг. — Трябва да говорим и с двете. Вярно, че не бях тук по онова време, но съм чувал да се говори за случая, разбира се, и винаги съм намирал за ужасно, че две деца могат да убият малко момиченце.
— От дълги години и двете твърдят, че са невинни — отбеляза Паула.
Мелберг изсумтя.
— Да, ама в началото са си признали. Никога не съм се съмнявал, че те са убили момичето. И не е нужно да си Айнщайн, за да събереш две и две. За пръв път от трийсет години двете отново са заедно и веднага се случва същото нещо — каза той и почука с пръст по носа си.
— Трябва да внимаваме да не си вадим прибързани заключения — каза Патрик. — Но съм съгласен, че трябва да говорим с тях.
— Мисля, че е ясно като бял ден — каза Мелберг. — Мари се връща и се събира с Хелен. Следва ново убийство.
Аника се върна с термоса, напълнен повторно с кафе.
— Пропуснах ли нещо?
— Просто отбелязахме, че трябва да обърнем внимание на евентуалните прилики със случая „Стела“ — каза Патрик. — И да разпитаме Хелен и Мари.
— Да, цялата работа е малко странна — каза Аника и седна.
Патрик погледна бялата дъска.
— Не трябва да се ограничаваме само с това. Но е особено важно да навлезем в случая „Стела“ и разследването от 1985 година. Аника, можеш ли да намериш протоколите от разпитите и останалата информация, с която разполагаме по случая? Знам, че сигурно ще е трудно, като се има предвид каква бъркотия е долу в архива, но опитай.
Аника кимна и записа нещо в бележника си.
Патрик помълча известно време, чудейки се дали е особено благоразумно да каже това, което възнамеряваше да каже. Но ако не го споменеше сега, рано или късно щеше да стане дума за това и тогава щеше да съжалява, че си е замълчал.
— Относно убийството на Стела… — каза той и остави изречението недовършено, но после пробва отново. — Ами, Ерика започна работа по следващата си книга. И… решила е да пише тъкмо за този случай.
Мелберг се размърда в стола си.
— Ще трябва да изчака малко — каза той. — Имали сме си достатъчно грижи със съпругата ти, която все търчи наоколо и се бърка. Това е работа на полицията, не на цивилни без образование и опит в полицейската работа.
Патрик прехапа устни, за да не отбележи, че по време на последните им големи разследвания Ерика се бе оказала значително по-полезна от Мелберг. Знаеше, че няма да спечели нищо, ако го обиди. Вярата на шефа му в собственото му величие бе ненакърнима, а Патрик се беше научил да работи около него, вместо заедно с него. Освен това знаеше от опит, че би било безсмислено да казва на Ерика да стои настрана. Започнеше ли да нищи някой случай, тя не спираше, докато не получи отговори. Но нямаше нужда да отбелязва това пред колегите си. Предполагаше, че с изключение на Мелберг на всички им е ясно.
— Разбира се — каза той. — Ще предам на Ерика. Но тя вече е направила доста проучвания и мисълта ми беше, че би могла да ни помогне с допълнителна информация. Какво ще кажете да я помоля да дойде тук следобед, за да ни разкаже какво знае за случая?
— Смятам, че идеята е отлична — каза Йоста и всички освен Мелберг кимнаха в съгласие.
Но той знаеше кога е победен и накрая измърмори:
— Добре тогава.
— Чудесно, ще говоря с нея веднага след края на съвещанието — каза Патрик. — Йоста, ти може да й подсказваш с това, което все пак си спомняш.
Йоста кимна с крива усмивка, която говореше, че не може да помогне с кой знае какво.
— Така, какво друго имаме в списъка със задачи? — попита Патрик.
— Пресконференция — каза Мелберг и веднага придоби по-бодър вид.
Патрик се намръщи, но знаеше, че трябва да избира битките си. Мелберг щеше да се заеме с пресконференцията, а на тях им оставаше да стискат палци, че ще навреди възможно най-малко на разследването.
— Аника, можеш ли да насрочиш час за конференцията?
— Разбира се — каза тя. — Преди или след идването на Ерика?