— Ами ако са били невинни? — каза Ана и се вторачи в Ерика. — Каква трагедия би било това. Животът на две тринайсетгодишни момичета да бъде унищожен така. Но едната от тях живее тук, нали? Доста смело от нейна страна.
— Да, направо е невероятно, че е посмяла да се върне тук, след като е прекарала няколко години в Марщранд. Представям си какви са били реакциите на местните. Но накрая на хората им омръзва да приказват.
— Срещала ли си се с нея? Във връзка с книгата?
— Не, пратих й няколко запитвания, но не получих отговор. Сега мисля просто да я посетя и да видя дали ще пожелае да говори с мен.
— Как мислиш, че случилото се с момичето ще се отрази на работата ти върху книгата? — попита Ана тихо.
Ерика се обади на сестра си и й разказа за Неа веднага щом разбра, че са я открили. Слуховете за смъртта на малкото момиче така и така щяха да се плъзнат из градчето като горски пожар.
— Не знам — каза Ерика бавно и си наля още студен чай. — Може би сега хората ще са по-склонни да говорят, а може да стане и обратното. Наистина не знам. Но скоро ще се разбере.
— А Мари? Нашата бляскава холивудска звезда? Ще се съгласи ли на интервю?
— От половин година водя диалог с пиар агента й. Предположението ми е, че самата тя очаква договор с някое издателство и не знае дали моята книга ще увеличи продажбите й, или пък ще отклони целия интерес. Но ще посетя и нея, пък ще видим.
Ана изхъмка. Ерика знаеше, че самата мисъл да се държи настоятелно и да се появи на вратата на напълно непознат човек е най-големият кошмар на сестра й.
— Да поговорим за нещо по-приятно? — предложи Ерика. — Трябва да организираме моминско парти за Кристина.
— Разбира се, че трябва — каза Ана и се засмя така, че големият й корем се разтресе. — Но какво се прави, когато булката е… на години? Може би не е много подходящо да я караме да продава целувки, да не говорим за скачане с бънджи или парашут.
— Да, трудно ми е да си представя Кристина да прави нещо такова — каза Ерика. — Можем просто да организираме приятна вечер с приятелките й. Да ги съберем в кафе „Брюган“, малко хубава храна и вино, не е нужно да е нещо по-сложно.
— Звучи като отлична идея — каза Ана. — Но трябва да измислим някакво готино отвличане.
Ерика кимна.
— Иначе няма да е никакво моминско парти! И в тази връзка, Дан кога ще те направи почтена жена?
Ана се изчерви.
— Ами, виждаш как изглеждам. Разбрахме се да изчакаме бебето, а после ще мислим за сватба.
— И кога… — започна Ерика, но се спря, защото от чантата й зазвуча „Мамбо номер 5“.
— Здрасти, скъпи — каза тя, щом видя името на дисплея.
Изслуша Патрик и отговори с няколко кратки изречения.
— Абсолютно. Да, ще се погрижа за децата. До после.
Затвори и пъхна телефона в чантата си, след което погледна умолително към Ана. Беше малко дръзко да я моли, но нямаше избор. Кристина щеше цял ден да е в Удевала и не можеше да се обърне към нея.
— Да, мога да гледам децата още малко, колко време няма да те има? — засмя се Ана, щом видя нещастната физиономия на Ерика.
— Мога ли да ти ги оставя пак към три? Патрик ме помоли да отида в участъка в три и половина, за да говоря за случая „Стела“. Това означава, че ще се върна тук към пет, пет и половина. Как ти звучи?
— Няма проблеми — каза Ана. — Децата ти ме слушат повече, отколкото теб.
— О, я млък — каза Ерика и прати въздушна целувка към малката си сестра.
Но Ана безспорно имаше право. Днес децата се държаха като ангелчета.
— Според теб от какво ги е страх?
Сам осъзна, че е започнал да заваля думите. Комбинацията от слънце и шампанско го бе ударила право в главата. Държеше чашата с лявата ръка, дясната още го болеше и трепереше след сутрешната стрелба.
— Да ги е страх? — попита Джеси.
Тя също говореше малко неясно. Беше изпила няколко чаши още преди той да дойде и двамата вече бяха на втората бутилка.
— Майка ти няма ли да забележи, че липсва шампанско? — каза той и посочи с чашата си към Джеси.
Жълтите мехурчета заблестяха, когато слънчевата светлина срещна стъклото. Никога не се беше замислял колко красива напитка е шампанското. Но от друга страна никога не го бе виждал толкова отблизо.
— Не се тревожи, няма да й пука — каза Джеси, вирна глава и взе бутилката. — Стига да има достатъчно за нея. Но какво имаше предвид с това, че ги е страх? Те не се страхуват от нас.
— Страх ги е, и то как — каза Сам и приближи чашата си до бутилката.