— На този етап от разследването нямаме никакви заподозрени — каза Патрик. — Както каза Бертил Мелберг, не сме се съсредоточили върху конкретна следа. Изчакваме техническия доклад и провеждаме разговори с широк кръг от хора, които смятаме, че могат да ни предоставят информация за периода около изчезването на Неа.
— Значи, считаш за съвпадение, че момиче от същото стопанство е открито мъртво на същото място като Стела, през същата седмица, когато една от осъдените по случая се връща в града за пръв път от трийсет години?
— Не считам, че най-простите взаимовръзки винаги са най-очевидните — отговори той на уточняващия въпрос. — Така че би било крайно опасно за нас да се спрем на един-единствен вариант, точно както отбеляза Мелберг.
Шел от „Бохусленинген“ вдигна ръка, за да отбележи, че има въпрос.
— Как е умряло момичето?
Мелберг се облегна напред.
— Както спомена Патрик Хедстрьом, още не сме получили техническия доклад, нито е направено съдебномедицинско изследване. Преди това да е станало, нямаме възможност или причина да се изкажем по този въпрос.
— Съществува ли риск да бъдат убити още деца? — продължи Шел. — Трябва ли родителите в околността да държат децата си у дома? Както се досещате, вече се носят слухове и страхът пуска корени.
Мелберг не отговори веднага. Патрик поклати леко глава, надявайки се, че началникът му ще долови сигнала. Нямаше смисъл да плашат местното население.
— Понастоящем няма причина за подобни тревоги — отвърна Мелберг накрая. — Впрегнали сме всичките си ресурси в разследването на този конкретен случай, за да разкрием възможно най-скоро обстоятелствата около убийството на Линеа Берг.
— По същия начин като Стела ли е била убита?
Шел не се отказваше. Останалите журналисти преместиха поглед от него към Мелберг. Патрик стискаше палци Бертил да удържи фронта.
— Както казах, ще научим повече, когато получим съдебномедицинското становище.
— Но не казвате, че не е така.
Този път упорстваше младият журналист от вечерния вестник. Патрик отново видя малкото момиче пред очите си, самотно и изложено на показ върху студената маса за аутопсия, и не можа да не настръхне.
— Вече казахме, че не знаем нищо, защото не сме получили съдебномедицинския доклад!
Младият журналист се смълча обидено. Шел отново вдигна ръка и погледна право към Патрик.
— Чух, че съпругата ти пише книга за случая „Стела“. Това вярно ли е?
Патрик предполагаше, че може да се стигне до този въпрос, но въпреки това не се беше подготвил особено добре. Погледна надолу към свитите си юмруци, преди да отговори.
— По някаква причина съпругата ми не иска да обсъжда проектите си дори с интелектуалния капитал у дома — каза той накрая и тук-там се чу смях сред присъстващите. — Така че чух за това само между другото, не знам докъде е стигнала с книгата. Както казах, напълно съм изключен от творческия процес, освен в самия край, когато тя ме моли да прочета готовия ръкопис.
Патрик послъга, но не напълно. Знаеше горе-долу докъде е стигнала Ерика, но това знание се основаваше на случайни коментари. Тя наистина не желаеше да разговаря за книгите си, докато работи по тях, и намесваше Патрик само ако й се налагаше да го пита за някои факти около полицейската работа. Но въпросите й често бяха извадени от контекст, така че рядко му даваха информация за самата книга.
— Възможно ли е това да е послужило като задействащ фактор? За новото убийство?
Младата журналистка от другия вестник го гледаше с надежда и Патрик усети как му причернява пред очите. Какво, по дяволите, се опитваше да каже тя? Че жена му е предизвикала убийството на малкото момиче?
Тъкмо се канеше да отвори уста, за да нахока журналистката, както никога преди не са я хокали, когато чу спокойния, но строг глас на Мелберг:
— Смятам, че този въпрос е нерелевантен и е проява на лош вкус. Не, нищо не сочи, че може да има каквато и да било връзка между книжния проект на Ерика Фалк и убийството на Линеа Берг. И ако не се държите както подобава през оставащите… — Мелберг погледна часовника — …десет минути от пресконференцията, няма да се поколебая да я прекратя преждевременно. Окей?
Патрик си размени стъписан поглед с Аника. И за негово най-голямо учудване, до края на пресконференцията журналистите спазваха благоприличие.
След като Аника изведе всички навън, въпреки леките им протести и опитите да зададат някои последни въпроси, Патрик и Мелберг останаха сами в конферентната зала.