— Благодаря — каза Патрик простичко.
— Хич да не си мислят, че могат да се занимават с Ерика — измърмори Мелберг и се обърна с гръб.
Повика Ернст, който бе лежал скрит под масата с напитки за журналистите, и двамата излязоха навън. Патрик се засмя сам на себе си. Да го вземат дяволите. Старчето все пак притежавало някакво чувство за лоялност.
Бохуслен, 1671
Елин бе принудена да признае, че Брита изглежда очарователно. Тъмните й очи изпъкваха красиво на фона на синята рокля, а спуснатата й коса блестеше, придържана встрани от лицето само с една копринена панделка. Рядко имаха такива изтъкнати посетители. Всъщност никога, да си го каже правата. Такива величия нямаха причина да посещават обикновен свещеник в енория Танумсхеде, но кралската заповед до губернатора на Бохуслен беше ясна. Всички църковни представители в лена следваше да бъдат въвлечени в битката срещу вещерството и силите на сатаната. Държавата и църквата водеха обща борба срещу дявола и това бе причината домът на енорийския свещеник в Танумсхеде да бъде удостоен с такава визита. Посланието трябваше да достигне всички кътчета на страната, кралят изрично бе подчертал това. И Брита не закъсня да се възползва от случая. Не биваше да се срамуват заради трапезата, подслона или разговорите по време на престоя на Ларш Хиерне. Той учтиво бе предложил да отседне в странноприемницата, но Пребен отвърна, че и дума не може да става. Естествено, че щяха да сторят всичко по силите си да приемат подобаващо знатния гостенин. И макар по закон странноприемницата да разполагаше с отделение за благородници и отбрани хора, енорийският свещеник щеше да се погрижи пратеникът на губернатора да получи и в дома му всичкия комфорт, от който би могъл да се нуждае.
Брита и Пребен чакаха на вратата, когато свитата пристигна. Елин и останалите слуги стояха встрани, със сведени глави и вперили погледи в краката си. На всички им бе казано да се измият и облекат прилично, с чисти и здрави дрехи. Прислужничките бяха сресали косите си прилежно, така че изпод шапчиците им да не стърчат никакви косми. Във въздуха се носеше приятна миризма на сапун и на боровите клонки, с които ратаят бе украсил стаите сутринта.
Когато седнаха на масата, Елин наля вино в големите чаши. Бяха й толкова добре познати. Баща й беше сервирал вино в тях през цялото й детство. Брита ги получи като сватбен подарък. Елин от своя страна получи няколко от покривките, които майка й беше избродирала. С изключение на тях, баща й не смяташе, че хубавите вещи в дома им имат място в една бедна рибарска колиба. И в известен смисъл тя бе склонна да се съгласи. За какво им бяха на нея и Пер украшения? Те подхождаха повече на къщата на свещеника, отколкото на нейния простичък дом. Покривките на мама обаче пазеше грижливо. Съхраняваше ги в малко сандъче, заедно с билките, които береше и сушеше всяко лято, след което ги увиваше в хартия, за да не оставят петна по белия плат.
Елин строго беше забранила на Мерта да отваря сандъка. Не само защото не искаше мърлявите детски пръсти да пипат мамините покривки, ами и защото някои от билките можеха да бъдат отровни, ако не се използват правилно. Баба й я беше научила каква употреба имат различните растения, както и кои заклинания за кои случаи са подходящи. С тези неща не биваше да стават грешки, последствията можеха да са катастрофални. Елин беше на десет, когато баба й започна да я учи, и тя бе решила да изчака Мерта да навърши същата възраст, преди да й предаде знанията си.
— Ох, ужасявам се, като си помисля за тези дяволски жени — каза Брита и се усмихна нежно на Ларш Хиерне.
Той се взираше запленено в красивите черти на лицето й, осветени от сиянието на множество свещи. Синият брокатен плат отлично подхождаше на Брита. Роклята й блестеше и святкаше на фона на тъмните стени в трапезарията, очите й изглеждаха сини като морето през слънчев юлски ден.
Елин се питаше какво мисли Пребен за безсрамния поглед, който гостенинът бе вперил в съпругата му. Свещеникът обаче беше невъзмутим, всъщност като че изобщо не забелязваше какво става. Вместо това Елин видя, че той гледа към нея, и бързо сведе глава. Но успя да забележи, че той също изглежда необичайно изискано. Когато не беше облечен със свещеническите одежди, най-често го виждаха да носи мръсни работни дрехи. Като за човек с неговото положение, Пребен проявяваше забележителна склонност към физическия труд в градината, както и към грижите за животните. Още първия ден, след като пристигна, Елин попита една от другите слугини за това и получи отговор, че наистина било странно, но стопанинът на къщата често работел рамо до рамо с тях. Просто трябваше да свикнат с тези му чудатости. Само че, продължи прислужницата, съпругата му, изглежда, не одобрявала това и поведението на свещеника ставало повод за множество караници. После обаче осъзна коя е Елин и се изчерви от глава до пети. Подобни случки не бяха рядкост. Елин заемаше странната позиция едновременно на прислужница и сестра на съпругата на свещеника. Беше част от персонала, но и не беше. Често се случваше да влезе в общото помещение и всички внезапно да замлъкнат, без да смеят да погледнат към нея. Донякъде това правеше самотата й още по-голяма, но в същото време Елин нямаше кой знае колко против. Никога не бе имала много приятелки, тъй като считаше, че другите жени отделят твърде много време за ненужни клюки и сплетни.