— Да, времената са неприятни — каза Ларш Хиерне. — Но, за щастие, имаме крал, който не си затваря очите и не бяга от борбата, която водим със злите сили. В кралството настъпиха тежки години и безчинствата на сатаната не са били толкова видни от поколения насам. Колкото повече от тези жени успеем да издирим и изправим пред съда, толкова по-бързо ще можем да сразим силите на дявола.
Той отчупи къшей хляб и го налапа със задоволство. Погледът на Брита се задържа около устните му, а очите й сияеха прехласнато и изплашено.
Елин слушаше внимателно, докато доливаше старателно вино в чашите. Първото ястие вече беше сервирано и Буел от Холта, изглежда, нямаше защо да се срамува от постигнатото в кухнята. Всички се хранеха с добър апетит, а Ларш Хиерне няколкократно похвали храната, което накара Брита да разпери скромно ръце.
— Но откъде сте сигурни, че тези жени са подвластни на дявола? — попита Пребен, облягайки се назад в стола си с чаша в ръка. — В нашата околия все още не се е налагало да изправим някоя вещица пред закона, но предполагам, че няма да ни се размине. Само че засега до нас достигат единствено слухове и откъслечни приказки за това как се справяте вие.
Ларш Хиерне откъсна поглед от Брита и се обърна към Пребен.
— Всъщност е много просто да се разобличи една вещица, или пък вещер. Да не забравяме, че и мъжете се поддават на изкушенията на дявола. Но все пак това се случва по-често с жените, тъй като те са по-податливи.
Ларш Хиерне погледна сериозно Брита.
— След като една вещица бъде заловена, първо се прави изпитание с вода. Хвърляме я във водата с вързани ръце и крака.
— И после?
Брита се наведе напред. Темата, изглежда, й бе изключително интересна.
— Ако изплува, значи е вещица. Само вещиците се носят във водата, това са отколешни знания. Ако потъне, значи е невинна. Но мога с гордост да заявя, че досега не сме повдигнали несправедливо обвинение към нито една праведна жена. Всички плуват като риби. И по този начин разкриват истинската си същност. Но след това, разбира се, получават възможност да си признаят и да получат опрощение от Бога.
— А вещиците, които залавяте, правят ли го?
Брита се наведе още по-напред. Пламъците на свещите хвърляха танцуващи сенки върху лицето й.
Ларш Хиерне кимна.
— Да, всички си признават. Някои се нуждаят от повече убеждаване от други, тъй като сатаната явно е впил нокти в тях по-дълбоко. Все още размишляваме дали причината е, че жената е прекарала повече време във властта на дявола, или че тъкмо тя му е особена любимка. Но всички си признават. И биват екзекутирани, съгласно повелите на краля и Бога.
— Вършите добра работа — каза Пребен, кимвайки замислено. — И все пак се боя от деня, когато и в нашата енория ще ни се наложи да се заемем със същата мъчителна задача.
— Да, това е тежък кръст, но както се знае, Бог не ни товари повече, отколкото можем да понесем. Трябва да имаме смелостта да изпълним мисията, която ни е била възложена.
— Истина е, истина е — каза Пребен и надигна чашата си.
Основното ястие пристигна и Елин побърза да долее още от червеното вино. И тримата пиеха охотно и очите им започваха леко да лъщят. Елин отново усети как Пребен спира погледа си върху нея и положи усилия да не му отвърне. По гръбнака й премина тръпка и тя насмалко да изпусне каната с виното. Баба й казваше, че това е предчувствие. Предупреждение, че се готви нещо лошо. Но Елин се опита да се убеди, че от зле уплътнените прозорци просто е подухнал вятър.