— Имаш ли коментар за случилото се?
Млад мъж с гладния поглед на журналист от вечерен вестник я гледаше настоятелно.
Останалите присъстващи я наблюдаваха със същия хъс. Тя седна внимателно върху страничната облегалка на един диван, който заемаше по-голямата част от стаята. Дългите й крака винаги изглеждаха добре, когато ги кръстосаше.
— Извинете, но тук в студиото сме изолирани, може ли да ми кажете какво е станало?
Журналистът от вечерния вестник се наведе напред.
— Малкото момиче, което изчезна вчера, е открито мъртво. Момичето, което е живяло в същото стопанство като Стела.
Мари вдигна ръка към гърдите си. Пред очите й изникна малко момиченце с червеникаворуса коса. В ръката си държеше голям сладолед, който се стичаше по фунийката и по пръстите й.
— Това е ужасно — каза тя.
До младия журналист седеше възрастен мъж. Той се изправи и отиде до масата, където имаше бутилка вода. Наля една чаша и я подаде на Мари.
Тя кимна и отпи няколко глътки.
Гладните очи продължаваха да я наблюдават.
— Преди малко полицията изнесе пресконференция и според началника на управлението Бертил Мелберг ти и Хелен Йенсен представлявате интерес за разследването. Какво ще кажеш за това?
Мари погледна протегнатия към нея диктофон. Думите не идваха. Тя преглътна няколко пъти. Спомни си друга стая, друг разпит и друг мъж, който я гледаше подозрително.
— Не се учудвам — каза тя. — Полицаите си вадеха бързи и погрешни заключения още преди трийсет години.
— Имаш ли алиби за въпросния случай? — попита мъжът, който й подаде чашата.
— Тъй като не знам за кое време става дума, ми е невъзможно да отговаря на въпроса.
Въпросите валяха все по-бързо.
— Имала ли си контакт с Хелен, откакто пристигна?
— Не е ли странно съвпадение, че малко момиче от същото стопанство е умряло през същата седмица, когато ти се върна тук?
— С Хелен общували ли сте през годините?
По принцип Мари обичаше ситуациите, когато бе в центъра на вниманието. Но сега почти й идваше в повече. Беше се възползвала от миналото си, докато изграждаше кариерата си. То й даде предимство пред хиляди други амбициозни момичета, които се бореха за театрални роли. Но в същото време спомените от онези мрачни, противни години я бяха изтощили.
А сега щеше да преживее всичко наново.
— Не, с Хелен не сме общували. Откакто бяхме обвинени в нещо, което не сме извършили, двете не контактуваме помежду си. Обратното би означавало да поддържаме живи болезнените спомени. Бяхме приятелки като деца, но вече сме различни хора. Така че не, не сме се чували, преди да се върна във Фелбака, нито пък след това. Изобщо не сме имали връзка, откакто бях пратена в приемно семейство и животът на две невинни деца беше съсипан.
Фотографите снимаха трескаво и Мари се облегна назад.
— А по въпроса за съвпадението? — попита отново журналистът от вечерния вестник. — Очевидно полицията смята, че е вероятно да има връзка между двете убийства.
— Не мога да отговоря — каза тя и сбърчи чело съжалително.
Преди около месец отиде да й сложат още ботокс, но до началото на снимките вече си бе възвърнала контрола над лицевите мускули.
— Но не, аз също не мисля, че е съвпадение. Което чисто и просто подчертава това, което твърдя през всичките тези години. А именно че истинският убиец е на свобода.
Светкавиците на фотоапаратите отново осветиха помещението.
— Значи, смяташ, че полицията в Танумсхеде е причинила смъртта на Линеа? — попита възрастният журналист.
— Това ли е името й? Линеа? Бедното момиче… Да, твърдя, че ако си бяха свършили работата преди трийсет години, това нямаше да се случи.
— Но все пак е, меко казано, любопитно, че второто убийство е извършено само няколко дни след завръщането ти — каза жена с тъмна прическа „боб“. — Възможно ли е появата ти да е била факторът, който е предизвикал убиецът отново да нанесе удар?
— Определено може да е така. Това е доста разумно предположение, нали?
Представяше си утрешните заглавия. Вероятно рекламните афиши щяха да бъдат посветени единствено на нея. Инвеститорите щяха да са във възторг заради публичността. Ако нещо можеше да гарантира оцеляването на проекта, щеше да е това.
— Съжалявам, но съм потресена от тези новини. Трябва да ги осмисля, преди да съм в състояние да отговоря на повече въпроси. Дотогава ще помоля да се обръщате към пресцентъра на филмовото студио.
Мари се изправи и за своя изненада забеляза, че краката й треперят. Но не биваше да мисли за това. Не биваше да мисли за мрачните спомени, които непрестанно я тормозеха.