На върха нямаше много място и за да се задържиш там, се искаха постоянни усилия. Чуваше как зад гърба й журналистите напускат стаята и бързат към колите и компютрите си, за да успеят, преди вестниците да са отишли за печат. Мари затвори очи и отново видя усмихнатото момиче с червеникаворуса коса.
— Много е nice майка ти да я няма толкова дълго.
Нилс запали цигара. Загледа се в дима, който се издигна към тавана на момичешката стая на Вендела, след което изтръска цигарата си в празното кенче кола на нощното шкафче.
— Да, но днес опита да ме завлече до градинарския магазин — каза Вендела и се пресегна към цигарата на Нилс.
След като Вендела си дръпна от нея, той я пое от ръката й и избърса малко от червилото, преди на свой ред да я доближи до устните си.
— Малко ми е трудно да си те представя как садиш някакви шибани цветя.
— Може ли една? — попита Басе.
Нилс му подхвърли пакета „Марлборо“ и Басе го улови с две ръце.
— Представи си, че някой ме беше видял там. Щях да стана за смях в училище.
— Не, имаш твърде хубави цици, за да станеш за смях…
Нилс стисна гърдите на Вендела и тя го удари по рамото. Не много силно. Нилс знаеше, че тя го прави само за да отстои позицията си и че всъщност го харесва.
— Видя ли колко големи цици имаше онази праска — каза Басе замечтано.
Беше напълно обсебен от големите гърди. Нилс го замери с възглавница.
— Не ми казвай, че те дървят бозките на свинята! Боже господи, не видя ли колко грозна беше?
— Видях, разбира се. Обаче циците й бяха огромни, мамка му…
Той показа размера с ръце и Вендела въздъхна.
— Ти не си добре.
Тя погледна нагоре към светлите правоъгълници на тавана. Преди около година Нилс не можа да се сдържи и каза, че „Уан Дайрекшън“ са за дечурлига. На следващия ден Вендела свали техните плакати, които бе залепила из стаята си.
— Мислите ли, че спят заедно?
Нилс издиша кръгче дим, което се понесе към скосения таван. Нямаше нужда да пояснява кого има предвид.
— Винаги съм мислел, че той е педал — каза Басе и направи няколко несполучливи кръгчета. — Виж го как се гримира. Направо не знам баща му как го търпи.
Когато бяха малки, всички гледаха с възхищение на Джеймс Йенсен, якия герой от войната. Вече започваше малко да застарява, но все пак беше на шейсет години или нещо такова. Може би в първи клас започнаха да се бъзикат със Сам именно защото Джеймс беше толкова готин. Сам беше негова пълна противоположност.
Нилс се протегна към кенчето кола. Чу се съскане, когато пусна цигарата вътре. Той въздъхна. Отново го обземаше добре познатото неспокойствие.
— Дано нещо да се случи в скоро време, по дяволите.
Басе го погледна.
— Иначе ще трябва ти да се погрижиш да се случи.
Случаят „Стела“
Лейф отвори бавно вратата. През годините беше срещал Лари и Ленита многократно. Синовете им също. Но никога дъщерята. Досега.
— Здравейте — каза той, щом влезе в стаята.
Лари и Ленита веднага се обърнаха към него, но Мари не го погледна.
— Всеки път като стане нещо, трябва да се разкарваме дотук — каза Лари. — Свикнали сме все ние да отнасяме вината. Но да викате Мари на разпит е вече прекалено.
От дупките между зъбите му хвърчеше слюнка. Беше изгубил три горни зъба при различни сбивания. Независимо дали ставаше дума за танци на кея, концерт, или просто съботна вечер, Лари беше там, пиян и готов да се бие.
— Това не е разпит — каза Лейф. — Просто искаме да говорим с Мари. Засега знаем само, че Мари и Хелен са последните, които са видели Стела жива, така че е важно да добием представа за времето, което те са прекарали с момичето.
— Да добиете представа — изсумтя Ленита, при което изрусената й и накъдрена коса се разклати. — По-скоро искате да я натопите. Мари е само на тринайсет години.
Тя запали цигара раздразнено, а Лейф нямаше сили да й обяснява, че пушенето в управлението всъщност е забранено.
— Просто искаме да чуем какво са правили, докато са били със Стела. Това е всичко.
Той наблюдаваше Мари, която до този момент бе седяла тихо между родителите си. Какво ли беше да растеш в такова семейство? Караници, кражби, алкохол и постоянни оплаквания от насилие.
Спомняше си една Коледа, когато момичето беше още пеленаче. Ако не го лъжеше паметта, по-голямото момче беше подало сигнала. На колко да е бил тогава? Девет? Когато Лейф пристигна, Ленита лежеше в кухнята. Цялото й лице беше окървавено. Лари беше блъснал главата й в печката, по която имаше петна от кръв. Вътре във всекидневната двете момчета се бяха свили зад елхата, криейки се от Лари, който беснееше из къщата, псуваше и крещеше. По-голямото държеше сестричката им в скута си. Лейф никога нямаше да забрави тази гледка.