Както обикновено, Ленита отказа да подаде жалба. През всички години, изпълнени със скандали и синини, тя продължи да защитава Лари. От време на време Лари също се сдобиваше със сериозни синки, а веднъж и с грамадна цицина, след като Ленита го беше ударила с чугунен тиган по главата. Лейф знаеше това, защото стана свидетел на случката.
— Няма нищо — каза Мари спокойно. — Питай каквото искаш. Предполагам, че ще говорите и с Хелен?
Лейф кимна.
— Да, видях ги, когато пристигнаха — каза Мари и сключи ръце в скута си.
Беше толкова сладка. Пък нали едно време и Ленита беше хубавица?
— Разкажи ми с твои думи какво се случи вчера — каза Лейф и кимна към Мари. — Ще записвам разговора и ще си водя бележки, надявам се, че нямаш нещо против.
— Нямам.
Беше облечена с дънки и бял потник, а дългата й светла коса се спускаше по гърба й.
Бавно и методично Мари разказа за вчерашния ден. Без никакво колебание или трепет в гласа, тя обясни какво са правили със Стела час по час. Лейф слушаше захласнато. Мари имаше леко дрезгав, пленителен глас и звучеше по-зряло от тринайсетте си години. Израстването в такава среда може би оказваше подобен ефект върху някои хора.
— Правилно ли съм записал?
Той повтори казаното от Мари и тя кимна.
— И сте я изпратили до дома й, където е била паркирана колата на баща й? Но не сте го видели?
Мари вече му го бе казала, но това беше ключовата част от разказа и той искаше да се увери, че е разбрал правилно.
— Да, точно така.
— И после отидохте да плувате? Двете с Хелен?
— Да, макар че на Хелен всъщност не й беше разрешено. Родителите й не искат да общува с мен.
Ленита отново изсумтя.
— Същински сноби, как само са си вирнали носовете! Мислят се за много префинени. Но доколкото знам, те също ходят до тоалетна като всички останали.
— Добри приятелки ли сте? — попита Лейф.
— Да, такива сме — каза Мари и сви рамене. — Играехме си заедно още от малки. Поне докато не ни забраниха да се виждаме.
Лейф остави химикалката.
— Кога стана това?
Лейф също не беше сигурен дали би искал дъщеря му да се мотае с някого от семейство Вал. Явно и той беше сноб.
— Преди около половин година. Хванаха ме да пуша и оттогава не мога да излизам с тяхната принцеса. Заради лошото влияние.
Лари и Ленита заклатиха глави.
— Има ли още нещо, което би искала да добавиш? — попита Лейф и погледна Мари в очите.
Те бяха напълно неразгадаеми, но на челото й се появи бръчица.
— Не. Искам само да кажа, че случилото се със Стела е ужасно. Тя беше толкова сладка. Надявам се да заловите човека, който го е сторил.
— Ще направим всичко възможно — каза Лейф.
Мари кимна спокойно.
Беше приятно да се затвори в кабинета си за известно време. Цяла нощ бяха навън да търсят Неа, а откакто откриха тялото й, работеха на пълни обороти. Очите му се затваряха и ако не си починеше малко, скоро щеше да заспи, седнал в стола си. Но все още не можеше да си позволи да отиде да си легне в стаята за почивка. Трябваше да проведе няколко разговора, а после Ерика щеше да дойде, за да разкаже какво знае за случая „Стела“. Патрик очакваше това с нетърпение. Независимо от казаното от Мелберг по време на пресконференцията, всички колеги имаха чувството, че двата случая са свързани по някакъв начин. Големият въпрос беше как? Дали убиецът се беше върнал? Или ставаше дума за имитатор? Къде беше истината?
Патрик вдигна слушалката и набра първия номер.
— Здравей, Турбьорн — каза той след няколко секунди, когато чу гласа на опитния криминалист. — Слушай, чудех се дали не разполагаш с някаква предварителна информация, с която да ми помогнеш.
— Знаеш какви са процедурите не по-зле от мен — отвърна Турбьорн.
— Да, знам, че трябва да прегледате находките щателно, но говорим за мъртво момиче и всяка минута е от значение. Нищо ли не ти направи впечатление? Нещо по тялото или пък някаква друга следа от местопрестъплението?