— Каква работа има полицията чак тук? — попита Хелен.
Паула погледна Мартин. По изражението му разбра, че той също се е досетил коя е жената.
— Не си ли чула? — попита Паула, недоумявайки.
Хелен на ударена ли се правеше? Възможно ли беше наистина да е пропуснала снощната суматоха в гората? Всички в околността говореха само за това.
— Какво да съм чула? — каза Хелен, гледайки ту към Мартин, ту към Паула. Изведнъж обаче се спря. — Да не се е случило нещо със Сам?
— Не, не — каза Паула и вдигна ръка.
Предположи, че Сам е или неин син, или съпруг.
— Става дума за момичето от съседното стопанство. Линеа. Вчера следобед е изчезнала, или по-точно вчера следобед се е разбрало, че е изчезнала. За съжаление, днес сутринта бе открита мъртва.
Хелен изпусна кърпата на пода на верандата. Не понечи да я вдигне.
— Неа? Неа е мъртва? Как? Кога? — смотолеви тя и се хвана за шията.
Паула видя как една артерия тупти бързо и силно под кожата й. Изруга наум. Бяха възнамерявали да говорят с Хелен, след като Ерика дойде в управлението и им разкаже за случая „Стела“.
Но нямаше какво да се прави. Вече бяха тук и не можеха просто да си тръгнат и после да се върнат обратно. Трябваше да извлекат каквото могат от ситуацията.
Паула погледна Мартин, който кимна.
— Може ли да седнем? — попита той и посочи пластмасовите градински столове на няколко метра от тях.
— Да, да, естествено, съжалявам — каза Хелен.
Тя влезе във всекидневната през отворената врата на терасата.
— Извинете, само да си облека някаква блуза — каза тя и посочи спортния си сутиен.
— Да, разбира се — каза Паула.
Двамата с Мартин седнаха на пластмасовите столове и си размениха погледи. Тя видя, че той също е недоволен от развитието на ситуацията.
— Човек може да си мечтае за такава градина — каза Мартин и се огледа. — Само колко рози и рододендрони, и ружи. А там има и хубави божури.
Той посочи към единия край на градината. Паула не можа да различи кои точно цветя има предвид. Градинарството не беше силата й. Обичаше живота в апартамент и нямаше желание да има къща или двор.
— Да, добре се хванаха — каза Хелен, която току-що бе излязла на верандата, облечена с тънък анцуг. — Пресадих ги миналата година, преди това бяха ей там.
Тя посочи една по-сенчеста част от градината.
— Струваше ми се, че ще им е по-добре на мястото, където са в момента. И се оказа точно така.
— Сама ли се грижиш за градината? — попита Мартин. — Ако не, знам, че Сана от градинарския магазин я бива, тя…
Той се спря рязко, явно бе осъзнал връзката между Сана и Хелен, но тя просто сви рамене.
— Правя всичко сама.
Тя седна срещу тях. Изглежда, набързо бе взела душ, защото косата й беше влажна отзад.
— Кажете, какво се е случило с Неа? — попита Хелен с леко разтреперан глас.
Паула я огледа внимателно. Тревогата й безспорно изглеждаше искрена.
— Вчера родителите й я обявиха за изчезнала. Наистина ли не сте чули доброволческите групи през нощта? Всичко е станало точно под носа ви.
Беше странно, че Хелен и семейството й не са чули, нито видели хората, които са търсили Неа само на няколкостотин метра от къщата им.
Хелен поклати глава.
— Не, легнахме си рано. Взех приспивателно и бих могла да проспя и трета световна война. А Джеймс… Ами, той спа в мазето, смята, че е по-хладно, а там долу не се чува нищо.
— Спомена Сам? — каза Мартин.
Хелен кимна.
— Това е синът ни. На петнайсет е. Сигурно е стоял до късно и е слушал музика на слушалките. А веднъж заспи ли, нищо не може да го събуди.
— Значи, никой от вас не е чул нищо?
Паула осъзнаваше, че в гласа й се долавя подозрение, но не можа да скрие учудването си.
— Не, поне доколкото знам. Сутринта никой не спомена нищо.
— Окей — каза Паула бавно. — Както разбираш, ще трябва да говорим и с останалите от семейството.
— Да, естествено. В момента не са си у дома, но можете да дойдете по-късно или да се обадите.
Паула кимна.
— Видя ли Линеа вчера?
Хелен се замисли, като същевременно гледаше към пръстите си. Ноктите й не бяха лакирани, нито изпилени, а ръцете й изглеждаха така, сякаш са свикнали да ровят в пръстта и да плевят.
— Не си спомням да съм я виждала вчера. Всяка сутрин излизам да бягам и тя ми маха, ако е навън. Мисля, че маха на всички минувачи. Не мисля, че вчера я видях. Но не съм сигурна. Нямам ясен спомен. Когато тичам, съм много съсредоточена. Напипам ли верния ритъм, сякаш се озовавам в собствен свят.