— Здравей, Ернст! — викна Ерика весело, щом голямото куче се зададе към нея, изплезило език и размахало опашка.
Както обикновено, Ернст дремеше под бюрото на Мелберг, но се втурна навън, щом чу гласа на Ерика. Посрещна я с лигава прегръдка и мокър нос, а Ерика го възнагради, като го почеса зад ушите.
— Внимание, цивилни в сградата — възкликна Мелберг навъсено, застанал сънен пред входа на кабинета си.
Ерика обаче видя, че той също се радва да я види.
— Чух, че си се справил блестящо с пресконференцията — каза тя без следа от ирония в гласа, а Патрик я сръчка с лакът в ребрата.
Знаеше много добре, че Ерика нарочно го дразни, като окуражава началника му. Нещо, което напълно убягваше на Бертил Мелберг. Той засия доволно.
— Да, отдавна съм станал професионалист в тези неща. По тия краища хората не са свикнали някой с моя опит да провежда пресконференция на такова ниво. Направо ядяха от ръката ми като гладни пилета, да знаеш. Ако човек умее да се справя с журналистите така, както аз, те могат да бъдат ценен инструмент за полицията.
Ерика кимна сериозно, докато Патрик се пулеше към нея.
Влязоха в конферентната зала и папката в чантата на Ерика изведнъж й натежа. Извади я и я сложи на масата. Докато чакаше Патрик и Мелберг да се настанят, тя отиде да поздрави Йоста, Паула и Мартин.
— Патрик спомена, че ще ми помогнеш с брифинга — каза тя на Йоста.
— Ще видим колко си спомням — отговори той и се почеса по врата. — Все пак беше преди трийсет години.
— Ще съм благодарна на всякаква помощ.
Аника беше внесла вътре голямата бяла дъска, заедно с няколко маркера. Ерика започна да вади листове от дебелата папка и да ги закрепя по дъската с магнити. После взе един маркер и се зачуди откъде да започне.
Накрая се прокашля и каза:
— Стела Странд е била на четири, когато изчезнала от дома си. Две тринайсетгодишни момичета, Мари Вал и Хелен Першон, понастоящем Йенсен, е трябвало да я гледат за няколко часа, понеже Линда, майката на Стела, и Сана, голямата й сестра, щели да ходят до Удевала на пазар.
Ерика посочи две снимки от училищен албум, които бе окачила на дъската. Едната беше на момиче със сериозно изражение и тъмна коса, а другата на русокоса девойка с бунтарски поглед и толкова красиво лице, че те оставяше без дъх. Хелен имаше неопределените черти, характерни за ранното юношество, и се намираше някъде в граничната зона между дете и възрастен, докато Мари вече притежаваше погледа на зряла жена.
— И двете момичета живеели близо до дома на Стела, така че се познавали със семейството. Били се грижили за момичето и преди. Не редовно, но не било и нещо необичайно.
В стаята цареше гробна тишина. Всички бяха запознати с отделни части от случая, но едва сега виждаха цялостната картина.
— Пристигнали в дома на семейството към един, така и не можах да намеря данни за точния час, но е било горе-долу по това време. След като Линда и Сана потеглили към Удевала, момичетата останали да си играят със Стела на двора. Малко по-късно тръгнали към Фелбака, като бутали количката на Стела. Имали пари и отишли до будката за сладолед. Прекарали известно време в града и се върнали обратно в стопанството.
— Разстоянието е доста дълго — каза Мартин. — Не знам дали бих искал две млади момичета да извървят целия път с четиригодишното ми дете.
— Тогава времената бяха други — каза Ерика. — Хората не се грижеха толкова за безопасността. Когато бяхме малки, със сестра ми стояхме прави между седалките, докато баща ми караше. Не слагахме колани. Сега е трудно да го проумеем, но тогава в това нямаше нищо странно. И така, момичетата тръгнали обратно и пристигнали в стопанството към четири. Били се уговорили с Линда да оставят Стела на Андерш в четири и половина, но тъй като видели колата му на двора, решили, че той се е прибрал от работа по-рано, и просто си тръгнали.
— Но не са го видели? — попита Паула, а Ерика кимна към Йоста.
— Не е бил в къщата — каза той.
Ерика се обърна към дъската, обмисляйки как да продължи.
— През 1985-а началник на управлението бил Лейф Хермансон. Тази сутрин всъщност се срещнах с дъщеря му, за да я питам дали си спомня нещо за разследването на баща си. Но тя не можа да си спомни кой знае какво, а с братята й не са намерили никакви материали след смъртта на баща им. Каза обаче, че през последните години от живота си той твърдял, че се съмнява във вината на момичетата.
Патрик сви вежди.
— А не е ли казал на какво се основават съмненията му?
Ерика поклати глава.
— Не, поне доколкото си спомняше дъщеря му. Йоста, ти какво ще кажеш?