Йоста се почеса под брадичката.
— Не, не помня Лейф да е изпитвал съмнение. Но той и всички останали смятахме, че случилото се е ужасно. Животът на толкова хора беше съсипан, не само този на Стела и семейството й.
— Ами по време на самото разследване? — попита Мартин. — Тогава изразявал ли е някакво колебание?
Той се наведе напред, подпирайки ръце на масата.
— Не, никакво — каза Йоста. — След признанията на момичетата всичко изглеждаше кристално ясно. Вярно, оттеглиха признанията си, след като осъзнаха сериозността на ситуацията, но според Лейф това не променяше нищо.
Йоста сведе поглед към масата и Ерика предположи, че се рови в спомените си. Това, че през последните си години Лейф е имал съмнения, вероятно беше нова информация за него.
— Какво е станало после? — намеси се Патрик нетърпеливо. — Момичетата са оставили Стела на двора, защото са мислели, че татко й се е прибрал.
— Бащата бил ли е заподозрян? — попита Паула.
— Андерш Странд беше разпитан няколко пъти — отговори Йоста. — Лейф подложи показанията му на щателна проверка, а освен това говори и с други роднини, с майката и каката, за да…
Той се поколеба и Мартин допълни:
— За да види дали има проблеми в семейството. Тормоз, насилие…
— Да — каза Йоста. — Никога не е приятно да задаваш такива въпроси.
— Правим каквото трябва — каза Патрик тихо.
— Не е било установено нищо такова — каза Ерика. — Всичко е сочело, че Странд са обикновено, любящо семейство. Не е имало признаци, че нещо не е наред. Така че разследването преминало в следващата фаза: търсене на външен човек.
— Което не доведе до резултати — каза Йоста. — Около стопанството не бяха забелязани никакви непознати, нито по времето, когато Стела е била убита, нито по-рано. Не намерихме регистрирани педофили в околността, нищо.
— От какво е умряла Стела? — попита Паула и почеса разсеяно Ернст зад ухото.
— Тежка черепно-мозъчна травма — каза Ерика и след известно колебание окачи снимките на дъската.
— О, по дяволите — възкликна Аника и примигна с насълзени очи.
Йоста извърна поглед. Беше ги виждал и преди.
— Стела получила редица удари в тила. В доклада от аутопсията пишеше, че вероятно е била удряна дълго време, след като е умряла.
— С две различни оръжия — каза Патрик. — Прочетох набързо доклада, който ми прати Педерсен, и това ми направи впечатление.
Ерика кимна.
— Да, в раната са открити следи от клони и камъни. Едната теория е, че това са били оръжията.
— Това е една от причините Лейф да заподозре, че извършителите са двама — каза Йоста и надигна глава.
— След като момичетата не отвели Стела у дома, каквато била уговорката, баща й, естествено, се притеснил — продължи Ерика. — Когато Линда и Сана се прибрали в пет и половина, той вече не бил на себе си. Говорил с Коге по телефона и научил, че Хелен и Мари са оставили Стела на двора час по-рано. Линда и Андерш потърсили момичето в гората и покрай пътя, но скоро се отказали. Алармирали полицията в шест и петнайсет, а търсенето започнало скоро след това. Точно както и сега, на място се явили много доброволци, готови да помогнат.
— Чух, че човекът, открил Стела, е намерил и Неа — каза Мартин. — Не трябва ли да обърнем повече внимание на това?
Патрик поклати глава.
— Не и по моя преценка. По-скоро имахме късмет, че е решил да огледа по-внимателно мястото, където е открил Стела преди години.
— Как не са я намерили кучетата? — попита Паула, която продължаваше да чеше Ернст.
— Кучешките патрули все още не бяха стигнали до този район — каза Патрик. — Разкажи ни повече за момичетата.
Ерика разбра какво иска той. Тя винаги влагаше много усилия в описанията на човешките характери и беше убедена, че това е един от факторите за успеха на книгите й. Целта й винаги беше читателите да получат пълнокръвна представа за хората, замесени в известни случаи на убийства. Хора, които преди това фигурираха просто като имена и снимки във вестникарските статии.
— Ами, засега не съм успяла да проведа кой знае колко интервюта с тези, които са познавали Хелен и Мари по онова време. Но все пак успях да говоря с няколко души и установих някои обстоятелства около живота им.
Ерика се прокашля.
— Семействата и на двете били добре известни в местната общност, но поради съвсем различни причини. На пръв поглед Хелен имала идеално семейство. Родителите й били важни фигури в търговския и развлекателния живот във Фелбака. Баща й бил председател на „Ротари“, а майка й участвала в сдружението „Дом и училище“. Водели активен социален живот и често организирали развлекателни събития във Фелбака.