— Братя или сестри? — попита Паула.
— Не, Хелен е единствено дете. Тихо и възпитано момиче, добра ученичка, така я описват. Можела да свири на пиано и от това, което чух, родителите й обичали да се хвалят с нея. Мари от своя страна идвала от семейство, с което сте си имали доста вземане-даване и по-рано, предполагам.
Йоста кимна.
— Да, и още как.
— Сбивания, пиянство, кражби с взлом, става ви ясно… И това не се отнася само за родителите, ами и за двамата по-големи братя на Мари. Тя била единствено момиче и не е фигурирала в младежкия регистър преди смъртта на Стела. Братята й обаче са вписвани многократно още преди да навършат тринайсет.
— За каквито и хулигански прояви да ставаше дума, откраднати колела, разбити павилиони, всякакви такива неща, най-напред винаги посещавахме семейство Вал — каза Йоста. — И в девет от десет случая намирахме крадените вещи там. Не бяха много умни.
— Но Мари не е била замесена? — попита Патрик.
— Не. Името й се споменаваше единствено в сигналите, които получавахме от училището й. Подозираха, че е подложена на тормоз. Но тя твърдо отричаше. Винаги казваше, че е паднала с колелото или че се е спънала.
— Но все пак сте можели да се намесите? — каза Паула и сви вежди.
— Да, само че по онова време нещата не ставаха така.
Ерика забеляза как Йоста се размърда нервно. Вероятно осъзнаваше, че Паула има право.
— Бяха други времена. Обръщахме се към социалните само като крайна мярка. Лейф реши проблема, като посети семейството и си поговори сериозно с бащата на Мари. След това не са постъпвали повече сигнали от училището. Но, разбира се, няма как да знаем дали е спрял да я бие, или просто е внимавал да не оставя следи.
Йоста се изкашля зад стиснатия си юмрук и не каза нищо повече.
— Въпреки че идвали от различна среда — продължи Ерика, — момичетата станали много добри приятелки. Постоянно били заедно, въпреки че семейството на Хелен не одобрявало. В началото си затваряли очите и се надявали, че това скоро ще отмине. Но постепенно започнали да се дразнят все повече от компанията, която си била избрала дъщеря им, и забранили на момичетата да се виждат. Бащата на Хелен е мъртъв, а още не съм имала време да се срещна с майка й, но все пак говорих с някои хора, с които момичетата са общували по онова време. Те казват, че станало страшно, когато Хелен вече не можела да се среща с Мари. Можете да си представите каква драма е било това за две тийнейджърки. Но накрая се наложило да се примирят и спрели да прекарват свободното си време заедно. Само че родителите на Хелен не можели да им попречат да се виждат в училище, двете били съученички.
— Но родителите й са й разрешили да гледат Стела заедно с Мари — каза Патрик замислено. — Защо? Не е ли странно, при положение че са били твърдо против приятелството между момичетата?
Йоста се наведе напред.
— Андерш Странд беше шеф на банката във Фелбака. Това означаваше, че заема един от най-престижните постове в тази общност. И тъй като със съпругата си Линда вече били питали момичетата дали могат да гледат Стела заедно, Коге Першон предпочел да не влиза в конфликт с него. Затова направил изключение.
— Ама че хора… — каза Мартин смаяно и поклати глава.
— Колко време е минало, преди да си признаят? — попита Паула.
— Една седмица — каза Ерика и отново се вгледа в снимките по дъската.
През цялото време се връщаше към все същия въпрос. Защо момичетата биха признали, че са извършили брутално убийство, ако са невинни?
Случаят „Стела“
— Това е отвратително. Мари не е ли преживяла достатъчно? — каза Ленита и пооправи косата си, придавайки й малко обем.
Мари седеше спокойно до масата, сложила ръце в скута си. Дългата й коса обрамчваше красивото й лице.
— Трябва да зададем тези въпроси. Съжалявам, но се налага.
Лейф не отделяше поглед от Мари. Родителите й можеха да разправят каквото си искат, но той бе убеден, че момичетата не казват цялата истина. Разпитаха Андерш Странд няколко пъти, разровиха историята на семейството, но не откриха нищо. Пробивът щеше да дойде от момичетата. Сигурен беше.
— Няма проблеми — каза Мари.
— Можеш ли още веднъж да ми разкажеш какво стана, когато влязохте в гората?
— Говорихте ли с Хелен? — попита Мари и го погледна.
Лейф отново бе споходен от мисълта, че тя ще стане красавица, като порасне. Това как ли се отразяваше на Хелен? От дъщеря си знаеше доста за отношенията между тийнейджърките. Невинаги беше лесно да бъдеш невидимата приятелка на сладкото момиче. Хелен изглеждаше съвсем обикновено, когато застанеше до сияйната Мари. В много отношения бяха странна двойка и Лейф се чудеше как е станало така, че да се сприятелят. Просто не се връзваше.