— В пералното помещение имаше пране. И панталоните ми бяха нескопосано изгладени, ще трябва да ги повториш.
— Окей — каза тя и сведе глава.
Най-добре беше да изглади и всичките му ризи, както е тръгнала.
— Днес ще пазарувам — каза Хелен. — Искаш ли нещо освен обичайното?
Джеймс прелисти вестника. Все още четеше „Бохусленинген“, значи му оставаха „Дагенс Нюхетер“ и „Свенска Дагбладет“. Винаги ги четеше в този ред. Първо „Бохусленинген“, после „ДН“ и накрая „Свенска“.
— Не, няма нужда — каза той и все пак вдигна глава. — Къде е Сам?
— Отиде с колело до града. Имаше среща.
— С кого?
Джеймс я гледаше над ръба на очилата си.
Хелен се поколеба.
— Името й е Джеси.
— „Й“? Значи момиче? Кои са родителите й?
Джеймс остави вестника в скута си, а в очите му се появи онзи познат блясък. Хелен си пое дълбоко дъх.
— Той самият не ми е казал нищо, но чух, че са го видели с дъщерята на Мари.
Джеймс вдиша и издиша овладяно няколко пъти, преди да каже:
— Мислиш ли, че това е особено подходящо?
— Ако искаш да му кажа да не се среща с нея, ще го направя. Или ако предпочиташ, ти говори с него.
Хелен можеше единствено да гледа в краката си. Стомахът й пак се сви на топка. Изведнъж изскочиха толкова много неща, които трябваше да си останат в далечното минало.
Джеймс отново разтвори вестника.
— Не. Няма да се месим. Засега.
Сърцето й препускаше, а тя не можеше да направи нищо. Не беше сигурна дали Джеймс е взел правилното решение. Но не зависеше от нея. Още от онзи ден преди трийсет години нищо не зависеше от нея.
— Докъде стигна с жалбите? Мислиш ли, че има нещо, което да си струва да се провери?
Патрик кимна към Аника, която поклати глава.
— Не, с изключение на човека, който е снимал на плажа, не успях да намеря нищо, което да има каквато и да е връзка с насилие над деца или нещо подобно. Но още не съм прегледала цялата купчина.
— За какъв период става дума?
Йоста си взе филия хляб и започна да я маже с масло. Аника бе съобразила да донесе храна, понеже се досети, че тази сутрин всички ще бързат да се появят в управлението и ще пропуснат закуската у дома.
— Разглеждам жалбите от май месец насам, както говорихме. Искате ли да се върна още по-назад?
Тя погледна Патрик, който поклати глава.
— Не, засега ще почнем оттам. Но ако не намериш нищо, свързано с деца, ще трябва да разширим кръга и да прегледаме жалбите за изнасилвания и сексуални посегателства.
— Но разполагаме ли изобщо с нещо, което да сочи, че убийството е имало сексуален мотив? — попита Паула и отхапа от сандвича си със сирене и шунка.
Ернст седеше до нея с умолителен поглед, но тя не му обърна внимание. Той започваше да затлъстява от всички сладки, които му даваше Мелберг.
— Педерсен още не е готов със съдебномедицинското изследване, така че не знаем. Но Неа е открита гола, а при убийства на деца най-често имаме или сексуални подбуди… или…
Той се поколеба.
Йоста му помогна, като допълни:
— Или виновният е някой близък.
— Да, какво мислиш по този въпрос? — попита Паула и избута Ернст, който опитваше да облегне муцуна на коленете й.
— Казах го и преди, много ми е трудно да си представя, че родителите на Неа биха могли да имат нещо общо. Но не мога да се закълна. Ако си бил полицай достатъчно дълго, научаваш, че нищо не е изключено.
— Да кажем, че не считаме тази хипотеза за основната, по която трябва да работим — каза Патрик.
— Така е, струва ми се, че не можем да пренебрегнем връзката с убийството на Стела — каза Мартин. — Въпросът е как да подходим. Оттогава е минало много време.
Той се изправи, взе каната с кафе и напълни чашите на масата.
— Вчера сте се срещнали с Хелен — каза Патрик. — Днес аз ще отида при нея, а вие можете да говорите с Мари, става ли? Искам да знам какви алибита имат.
— Но за кой времеви период? — вметна Паула. — Дори не знаем дали Неа е изчезнала сутринта, както си мислят родителите. Не са я виждали, откакто си е легнала, възможно е да е била отвлечена през нощта.
— Как обаче би могло да се случи? — попита Мартин и седна. — Има ли следи от взлом?
— Мога да попитам родителите й дали някой е могъл да влезе през нощта, без да забележат — предложи Йоста. — Лятото е горещо, много хора спят с отворени прозорци.
— Добре, Йоста, заеми се с това — каза Патрик. — Паула, имаш право, трябва да проверим алибитата им още от неделя вечерта.