Хариет продължаваше да подръпва верижката си. Деколтето на блузата й разкриваше загорялата й кожа.
— Тогава защо според теб си е признала? Да не я е било страх от Мари?
Изложението на Хариет я бе отклонило от първоначалния въпрос и Ерика опита внимателно да я насочи в правилната посока.
— Мисля, че искаше да угоди на Мари. Полицаите казаха, че Мари е признала, а Хелен не искаше да се дели от нея. Точно такава беше. Такава е и сега. Старае се да не плува срещу течението. Когато Мари оттегли признанието си, Хелен стори същото. Но щетите вече бяха нанесени.
Гласът й потрепери. Хариет се протегна и избута подноса с кифли към Ерика.
— Вземи си, пресни са, купени са тази сутрин от пекарната.
Ерика си взе кифла и каза:
— Вие сте задържали Хелен при себе си. За разлика от Мари, която е била пратена в приемен дом?
Интонацията на Ерика беше въпросителна, въпреки че това бе по-скоро констатация.
— Да, за щастие, момичетата не можеха да бъдат осъдени на затвор. Социалните се намесиха и прецениха какво ще е най-добре за тях. Както можеше да се очаква, беше решено, че семейство Вал не е способно да се грижи както трябва за Мари. Но на Хелен й беше разрешено да се върне при нас след кратък престой в младежкия дом. И с пълно право. Нищо от случилото се не беше по наша вина, във възпитанието на Хелен нямаше нищо нередно. Ако тя не беше срещнала онова проблемно момиче, никога нямаше да се окаже в такава ситуация.
Гласът й отново звучеше пискливо.
— Но веднага сте се преместили да живеете на друго място? — каза Ерика спокойно.
Хариет кимна.
— Да, и дума не можеше да става да останем, като се имаха предвид всички хорски приказки. Никак не беше приятно изведнъж да започнат да се отнасят с теб като с парий. Коге даже го свалиха от поста председател на „Ротари“. Все едно имаше някаква вина за станалото.
Тя си пое няколко дълбоки глътки въздух. Очевидно старите рани не бяха заздравели съвсем. Ерика не можа да не се учуди, че Хариет е по-разстроена от факта, че с мъжа й са се сринали от върха на обществото, отколкото от травмата, която е преживяла дъщеря им.
— Но Хелен все пак е решила да се върне?
— Да, така и не можах да я разбера. Джеймс купи къщата от нас и не искаше да се премести, след като се ожени за Хелен. Коге подкрепи решението му, така че как бих могла да възразя?
— Джеймс и съпругът ти са били близки приятели, доколкото разбрах. А Хелен е била много млада, но се е омъжила за мъж на годините на баща й. Какви бяха чувствата ви по отношение на брака им?
Ерика се наведе любопитно напред. През месеците, прекарани в проучвания за книгата, многократно си бе задавала този въпрос.
— Коге беше във възторг. С Джеймс бяха приятели от детинство и той му се възхищаваше безумно. Поощряваше връзката още от началото и не виждаше нищо нередно. Аз също познавах Джеймс отдавна, още откакто се омъжих за Коге, така че той беше като част от семейството. Когато повдигна въпроса точно преди осемнайсетия й рожден ден, естествено, ние казахме, че решението е на Хелен, но ние нямахме възражения.
Ерика се вгледа внимателно в лицето на Хариет и й се стори, че вижда нещо повече, отколкото подсказваха думите й. Възможно ли беше Хариет наистина да се е отнесла толкова безрезервно и позитивно към това, че техен семеен приятел, достатъчно възрастен да бъде баща на дъщеря й, внезапно е започнал да ухажва Хелен и после се е оженил за нея? Не й се вярваше. Нещо не се връзваше, но Ерика разбра, че няма да може да изкопчи нещо повече от Хариет.
— Търсих Хелен няколко пъти — каза тя, — но тя не се свърза с мен и не вярвам, че би ме оставила да я интервюирам. Но би било безкрайно ценно за книгата да чуя и нейната версия. Дали е възможно да говориш с нея?
Хариет кимна.
— Ще се съгласи, разбира се. Знам, че се страхува, че всичко може да започне отначало. Разбира се, и на мен ми мина мисълта, че хората отново ще започнат да говорят. Но после осъзнах, че това е шансът, който чакаме от толкова години. Възможност веднъж завинаги да изчистим името си. Да, дори след толкова години, хората ме гледат накриво и ме изключват от редица социални събития тук на острова. А аз мога да допринеса с толкова много!
Тя преглътна няколко пъти.
— Но ще говоря с Хелен, тя ще се съгласи.
— Благодаря — каза Ерика.
— Ще й се обадя още днес — каза Хариет и кимна решително. — Не възнамерявам да пропусна този шанс да си възвърнем репутацията.
Ерика си тръгна, а Хариет остана да седи на балкона.