Гласът му заглъхна и Йоста отгатна мислите му. Въпреки всичко, нещастието се беше случило. Алармата сигурно им бе дала усещането, че са защитени, но в крайна сметка не беше помогнала.
— Значи, си изключил алармата, когато си станал?
— Да, направих го.
— А включи ли я на излизане?
— Не — каза Петер и поклати глава. — Беше сутрин, вече беше светло, така че…
Той разбра накъде бие Йоста и вдигна глава.
— Значи, Неа не може да е излязла преди шест и половина.
— Именно, трябва да е изчезнала след това, иначе алармата щеше да се задейства. Никой друг не знае кода, нали?
Сега беше ред на Ева да поклати глава.
— Не, а освен това получаваме известия за всичко, свързано с алармата.
Тя се изправи и взе един айфон, който се зареждаше върху кухненския плот. Въведе някакъв код, порови се малко и после подаде телефона на Йоста.
— Ето, това е от онази нощ, включили сме алармата в десет, когато си легнахме. Изключена е в 06,03, когато Петер е станал.
— Как не се сетихме — каза Петер тихо.
— Аз трябваше да се сетя — каза Йоста. — Алармената кутия се вижда съвсем ясно. В такива ситуации… ами, в такива ситуации логиката следва свои собствени пътища. Но сега поне знаем, че можем да изключим варианта някой да е влязъл през нощта.
— Разследвате ли онези в Танумсхеде? — попита Бенгт.
Ула го дръпна за ръката, наведе се към него и прошепна нещо в ухото му. Той обаче се отскубна ядосано.
— Щом никой друг не смее да го каже, трябва аз да го направя! Доста се говори, че в онзи център в Танумсхеде има криминални елементи. Някои от тях даже са участвали в издирването. Не разбирате ли, че за тях това е било златна възможност да унищожат уликите? Дори чух, че един от тях я е намерил. Това не е ли малко странно съвпадение?
Йоста не знаеше как да отговори. Не беше очаквал нещо такова, макар че през последните години все повече осъзнаваше, че хората с ксенофобски възгледи вече не се разпознават толкова лесно и не е задължително да имат бръснати глави и да носят кубинки, могат да изглеждат като съвсем обикновени пенсионери. Зачуди се дали Ева и Петер споделят мнението на Бенгт.
— Не изключваме нищо, но не разполагаме с никакви основания да насочим вниманието си към бежанския център.
— Но прав ли съм? Там има ли престъпници?
Трудно беше да се каже дали Бенгт пита заради някакви лични убеждения, или защото е толкова отчаян, че се хваща за сламки.
— Полицията не трябва ли да проучва тези хора, когато пристигат? Те могат да са убийци, крадци, изнасилвачи и… да, педофили!
Бенгт повиши глас и съпругата му отново го дръпна за ръката.
— Тихо, Бенгт, сега не е моментът…
Но мъжът й не можеше да се спре.
— Не разбирам какво й става на тази проклета страна, именно заради наивността на шведите се преместихме в чужбина! Заливат ни хора отвън, а ние трябва да ги храним и обличаме, и подслоняваме, а те имат наглостта да се оплакват от условията, в които живеят! Твърдят, че са избягали от война и мъчения, а после мрънкат, че нямат уайфай! Това не говори ли достатъчно?
— Извинете мъжа ми — каза Ула и го дръпна още по-здраво за блузата, което поне го накара да си поеме дъх. — Но действително не знаем какви хора има в онзи център, а когато отидохме до града да напазаруваме… Ами, хората говорят, вярно е. Страхуват се, че още деца могат да бъдат отвлечени.
— Имаме други следи, които считаме за по-важни — каза Йоста.
Определено не му харесваше посоката, в която тръгна разговорът.
— Да не говориш за станалото преди трийсет години? С Хелен и онази актриса, която сега е тук? Наистина ли го мислите? — попита Ева, гледайки Йоста в очите. — Познаваме Хелен, тя ни е съседка. Никога не би навредила на Неа. Ами актрисата? Боже господи, защо й е на нея да наранява детето ни? Двете са били момичета, когато е станало. Не, не го вярвам и за миг. По-вероятно ми се струва… това, което казва Бенгт.
Йоста мълчеше. Разбираше, че не може да каже нищо. Родителите на Неа се намираха в отчайваща ситуация. Сега не беше времето за идеологически дискусии.
— Не изключваме нищо, но засега не бива да се втурваме в някоя конкретна посока — каза той. — Разследването е още в ранен етап, изчакваме съдебномедицинския доклад и техническия анализ. Повярвайте ми, не се придържаме към някоя конкретна теория, но никой не печели от това, че в общността са избуяли куп необосновани слухове, които могат да замъглят преценката на хората. Затова ви моля да не затруднявате работата ни, като… като насочвате хората в грешна посока.